Когато каруцата спря и Ларш им измърмори да слизат, Елин прегърна силно Мерта за секунда. Всичко щеше да е наред, втълпяваше си тя. Но един глас вътре в нея й говореше нещо съвсем различно.
Мартин отново бутна люлката. Не можеше да не се усмихне на щастливите викове на Тюва.
Чувстваше се малко по-добре с всеки изминал ден. Осъзнаваше, че това се дължи преди всичко на дъщеря му. Сега, когато Тюва беше в лятна ваканция, а Мартин имаше две седмици отпуск, те прекарваха всяка секунда заедно. И това се отразяваше добре и на двама им. Откакто Пия умря, Тюва спеше в неговото легло и всяка вечер заспиваше, облегнала лице на гърдите му, най-често по средата на някоя приказка. Той обикновено се измъкваше, когато се увереше, че е заспала, сядаше пред телевизора за още час-два и изпиваше чаша успокояващ чай, купен от магазина за здравословно хранене. Аника бе тази, която го посъветва да пробва с някакво природно успокоително през зимата, когато сънят му беше особено зле. Не знаеше дали чаят има плацебо ефект, или наистина действа, но във всеки случай Мартин най-накрая бе започнал да спи. Може би затова успяваше да се справя, въпреки че Пия продължаваше да му липсва денонощно. Ръбовете на мъката му се бяха позаоблили и сега той дори можеше да мисли за Пия, без да се разпада. Опитваше да говори с Тюва за нея. Да й разказва истории и да й показва снимки. Тюва беше толкова малка, когато Пия умря, че нямаше собствени спомени за майка си, затова той искаше да й даде от своите.
— Татко, люлей по-високо!
Тюва изпищя радостно, когато той я засили още по-силно и люлката полетя нагоре.
Тъмната й коса се развя пред лицето й и както толкова пъти преди, Мартин бе поразен от това колко много дъщеря му прилича на Пия. Реши да заснеме клипче, извади телефона си и отстъпи назад, за да хване всичко. Петите му се удариха в нещо и се чу силен вик. Мартин се обърна ужасено назад и видя малко дете на около годинка, което пищеше до небето, хванало лопатка за пясък в ръка.
— Ох, извинявай — каза той и застана на колене, опитвайки се да успокои детето.
Огледа се, но никой от другите възрастни не понечи да се приближи, затова той ги изключи като вероятни родители на пеленачето.
— Няма страшно, ще намерим мама или татко — зашепна той на малкото момченце, което крещеше все по-високо.
До един храст малко встрани забеляза жена на неговата възраст, която говореше по телефона. Опита да улови погледа й, но тя изглеждаше разстроена, говореше гневно и правеше широки жестове във въздуха. Той й махна, но тя все още не го забелязваше. Накрая се обърна към Тюва. Люлката вече се движеше по-бавно, тъй като нямаше кой да я люлее.
— Чакай тук, само ще заведа бебето при майка му.
— Татко ритна бебето — каза Тюва доволно и тръсна буйно глава.
— Не, татко не е ритнал бебето, той… ух, ще говорим после.
Мартин вдигна пищящото дете, като се надяваше, че ще стигне до майката, преди тя да забележи как непознат мъж носи сина й. Само че нямаше защо да се притеснява, жената все още беше погълната от разговора. Мартин изпита известно раздразнение, когато тя продължи да говори и жестикулира. Хората все пак трябваше да наглеждат децата си поне малко. Момчето вече крещеше толкова силно, че тъпанчетата на Мартин се огъваха.
— Извинявай? — каза той, щом се приближи до жената.
Тя млъкна насред изречението. Имаше сълзи в очите и следи от черен грим по бузите.
— Трябва да затварям, ТВОЯТ син е разстроен! — каза тя и затвори.
Избърса очите си и протегна ръце към момчето.
— Съжалявам, без да искам се бутнах в него — каза Мартин. — Не мисля, че му има нещо, но малко се поизплаши, разбира се.
Жената прегърна момчето.
— Няма страшно, сега е във възрастта, на която го е страх от непознати — каза тя и примигна, за да прогони последните сълзи.
— Окей ли си? — попита той и видя как жената се изчерви.
— Ох, божичко, толкова ми е неловко. Стоя тук и плача посред бял ден и дори не бях обърнала внимание на Йон. Извинявай, сигурно ти изглеждам като най-лошата майка на света.
— Не, не говори така, с него всичко е наред, просто се надявам, че си окей?
Не искаше да си пъха носа където не му е работа, но жената изглеждаше отчаяна.
— Никой не е умрял, просто бившият ми е глупак. Новата му приятелка очевидно не се интересува от „багажа“ му, така че той току-що отмени трите дни, през които щеше да гледа Йон, с извинението, че Маде „очаквала с нетърпение да прекарат малко лично време заедно“.