Мари отново се обърна към огледалото.
— Има доста журналисти, които искат да те интервюират — каза Йорген. — За връзката ти с Фелбака. И за това, че се връщаш тук за пръв път от трийсет години. Разбирам, че това може би е… деликатна тема, но би ли…
— Уреди им час — каза Мари, без да отмести поглед от огледалото. — Нямам какво да крия.
Ако имаше нещо, което да бе научила, това беше, че всяка публичност е добра. Усмихна се на отражението си. Може би проклетото главоболие щеше най-накрая да я отпусне.
След като смени Патрик, Ерика събра децата и те бавно се отправиха към дома си нагоре по хълма. Патрик бе потеглил на мига, а тя видя тревога в очите му. И я споделяше. Да си представи, че нещо може да се случи на децата, беше като да пропадне в бездна.
Когато се прибраха у дома, ги нацелува повече от обикновено. Приготви близнаците за следобедната им дрямка и остави Мая да гледа „Замръзналото кралство“. В момента седеше в кабинета си, най-накрая. Когато Патрик й каза от кое стопанство е изчезнало момичето, както и за зловещото сходство във възрастта, Ерика изпита належаща нужда да прегледа материалите от изследването си. Далеч не се чувстваше готова да започне да пише книгата, но бюрото й беше отрупано с папки, копия от вестникарски статии и писани на ръка бележки за смъртта на Стела. Постоя неподвижно известно време, гледайки купчините. Засега просто беше трупала факти като хамстер, без да ги структурира, подрежда и сортира. Това беше втората стъпка от дългия и извит път към завършената книга. Пресегна се към копие от една статия и се загледа в двете момичета на черно-бялата снимка. Хелен и Мари. Погледите им бяха мрачни и начумерени. Трудно беше да се определи дали в очите им имаше гняв, или страх. Или зло, както твърдяха мнозина. Но на Ерика й беше трудно да си представи, че децата могат да бъдат зли.
Подобни спекулации имаше около всички нашумели случаи, при които деца бяха извършили ужасни деяния. Като Мери Бел, която била само на единайсет, когато убила две деца. Или убийците на тригодишния Джеймс Бългър. Или Полин Паркър и Джулиет Хулм, двете момичета от Нова Зеландия, които убили майката на Полин. Ерика харесваше филма на Питър Джаксън „Божествени създания“, който се основаваше на този случай. Впоследствие хората говореха неща като: „Тя винаги е била ужасно дете“. Или: „Виждах злото в погледа му още когато беше съвсем малък“. Съседи, приятели, дори роднини с готовност изказваха мнението си, посочвайки фактори, които говореха за някаква вродена злина. Но едно дете не можеше да е зло, нали? Ерика вярваше по-скоро в сентенцията, която бе прочела някъде, че „злото е отсъствие на добро“. Както и че човек сигурно се ражда предразположен към едно от двете, а тази склонност се засилва или смекчава в зависимост от обкръжението и възпитанието.
Затова държеше да научи колкото се може повече за двете момичета на снимката. Кои бяха Мари и Хелен? Как бяха отгледани? Не смяташе да се задоволи с това, което се виждаше отвън. Не по-малко я интересуваше какво се е случвало зад затворените врати на семействата им. В какви ценности са възпитани момичетата? Добре или зле са се отнасяли родителите им с тях? Какво са били научили за света до онзи ужасяващ ден през 1985 година?
След известно време и двете момичета се отказаха от признанията си и започнаха упорито да настояват, че са невинни. Повечето хора бяха убедени във вината на Хелен и Мари, но въпреки това имаше само предположения. Ами ако някой друг беше отговорен за смъртта на Стела? Някой, който бе съзрял своя шанс в онзи летен ден. Ами ако сега отново му се бе удала възможност? Не можеше да е съвпадение, че момиче на същата възраст е изчезнало от същото стопанство. Какви бяха шансовете? Трябваше да има връзка между миналото и настоящето. Може би полицията бе пропуснала някоя следа, водеща към убиец, който по някаква причина отново се бе активизирал. Може би го бе вдъхновило завръщането на Мари? Но ако да, защо? И имаше ли други момичета в опасност?
Само ако бе стигнала по-далеч с изследването си… Ерика стана от офис стола. В кабинета беше задушаващо горещо и тя се протегна през бюрото, за да отвори прозореца широко. Навън животът продължаваше, както обикновено. Летните звуци зазвучаха в стаята. Деца, които пищяха и се смееха на плажа. Чайки, които кряскаха над водата. Вятърът, който полюшваше короните на дърветата. Истинска идилия. Но Ерика не я забелязваше.
Седна обратно на стола и започна да сортира събраните материали. Още дори не бе започнала с интервютата. Имаше дълъг списък с хора, с които мислеше да говори. Естествено, Мари и Хелен бяха начело. Вече беше опитала да се доближи до Мари. Беше пратила няколко запитвания, без да получи отговор, и беше влязла в контакт с пиар агента й. Пред себе си имаше копия от различни интервюта с нея, свързани със случая „Стела“, така че не мислеше, че актрисата би реагирала негативно на предложението да поговорят. Напротив, всеобщо мнение беше, че кариерата на Мари не би се развила по този начин, ако информацията за миналото й не бе изтекла в пресата малко след като тя изигра първите си поддържащи роли в няколко по-малки продукции.