Не искаше да обиди колегата, като поеме нещата в свои ръце още с пристигането си.
— Давай ти — каза Йоста. — Важното е Бертил да не се разприказва…
Патрик кимна. Рядко беше добра идея да оставят Мелберг да говори пред хора. Накрая винаги някой се оказваше нагрубен или разстроен и трябваше да оправят бъркотията на шефа си, вместо да си вършат работата.
Погледна към родителите на Неа, които вече стояха в средата на алеята, все още прегърнати.
Поколеба се, но после каза:
— Само първо ще отида да говоря с родителите. После ще събера тези, които са успели да дойдат до момента, останалите ще информираме в движение. Хората пристигат постоянно, така че ще е невъзможно да съберем всички по едно и също време. А и трябва да започнем издирването възможно най-скоро.
Патрик се приближи предпазливо до родителите. Винаги беше трудно да застанеш лице в лице с близките.
— Патрик Хедстрьом, аз също съм от полицията — каза той и протегна ръка, за да ги поздрави. — Както виждате, започваме да събираме доброволците за живата верига. Искам само да ги инструктирам набързо и веднага започваме издирването.
Осъзнаваше, че звучи сухо, но това беше единственият начин да държи емоциите си под контрол и да се съсредоточи върху належащите си задължения.
— Повикахме приятели, родителите на Петер, които са в Испания, също ще дойдат — каза Ева тихо. — Казахме им, че няма нужда, но те много се разтревожиха.
— Колегите от Удевала ще доведат кучета търсачи — каза Патрик. — Има ли нещо, което принадлежи на дъщеря ви…?
— Неа — каза Ева и преглътна. — Всъщност Линеа, но я наричаме просто Неа.
— Неа, хубаво име. Има ли някаква нейна вещ, която кучетата могат да подушат? Това ще им помогне в търсенето.
— В коша за пране има нейни дрехи от вчера, това ще свърши ли работа?
Патрик кимна.
— Идеално. Можете ли да отидете да ги вземете още сега? И може би да направите малко кафе за доброволците?
Сам чу колко глупаво звучи предложението да сервират кафе, но искаше както да не го безпокоят, докато дава указания за живата верига, така и да намери занимание на родителите. Това обикновено улесняваше нещата.
— Не трябва ли и ние да дойдем? — каза Петер. — Да търсим?
— Имаме нужда от вас тук. Трябва да знаем къде сте, когато я открием, така че е най-добре да останете в стопанството. Разполагаме с достатъчно хора.
Петер, изглежда, се колебаеше и Патрик сложи ръка на рамото му.
— Знам, че е трудно просто да чакате. Но повярвайте, тук ще сте най-полезни.
— Окей — каза Петер и тръгна заедно с Ева към къщата.
Патрик побърза да свирне с уста, за да привлече вниманието на трийсетината души, които вече се бяха събрали отпред. Един мъж на около двайсет и нещо, който снимаше клипче, се спря и прибра телефона в джоба си.
— Започвам инструктажа, за да можем да преминем към издирването възможно най-бързо. Всяка минута е от значение, когато е изчезнало толкова малко дете. Търсим Линеа, наричана Неа, на четири години. Не знаем откога точно я няма, но родителите й са я видели за последно вчера към осем часа вечерта. Днес цял ден са си мислели, че Неа е с другия родител. Заради това злощастно недоразумение са забелязали липсата й едва преди около час. Една от теориите, според които ще действаме и която изглежда най-вероятна, е, че момичето се е изгубило в гората.
Патрик посочи Йоста, който още стоеше до градинската маса и гледаше картата.
— Ще се разделите на групи от по трима-четирима души, след което Йоста ще ви разпредели по участъци. Нямаме други карти, които да ви раздадем, затова ще трябва да се ориентирате на око. Може би някои от вас могат да снимат съответните райони на картата с телефоните си, за да знаете къде да търсите.
— Може да се ползва и мобилна карта — каза един плешив мъж и вдигна телефона си. — Ако нямате читаво приложение за карти, елате при мен, преди да тръгнете, и ще ви покажа най-доброто. Често го ползвам, когато се разхождам в гората.
— Благодаря — каза Патрик. — След като Йоста ви разпредели, искам да вървите на една ръка разстояние едни от други. Бързайте бавно. Знам, че желанието да претърсите района възможно най-бързо може да е изкушаващо, но в гората има премного места, където четиригодишно дете може да бъде скрито… или, така де… да се скрие… така че бъдете старателни.
Той се изкашля в свития си юмрук. Буцата в стомаха му ставаше все по-голяма.
— Ако… откриете нещо… — започна той, но се запъна.
Не знаеше как точно да продължи и се надяваше, че хората са го разбрали и не се налага да пояснява. Започна отначало.