Сана се спря насред супермаркета. През лятото обикновено държеше градинарския магазин отворен възможно най-дълго, но днес мислите не й даваха мира. За пръв път въпроси като „колко често трябва да се полива здравецът“ й звучаха глупаво.
Тръсна глава и се огледа. Днес Вендела си идваше и Сана искаше вкъщи да има от любимите й неща за ядене. Преди можеше и насън да изреди кои са те, но сега се меняха толкова често, колкото и цветът на косата й. Една седмица беше веган, на следващата ядеше само хамбургери, на третата беше на диета и гризеше моркови, докато Сана й опяваше, че трябва да се храни и че рискува да развие анорексия. Нямаше нищо постоянно, нищо не беше като едно време.
Дали Никлас имаше същите проблеми като нея? Редуваха се да гледат Вендела през седмица и това работеше добре от години. Но сега дъщеря им като че ли разбираше каква власт притежава. Ако не одобряваше храната, казваше, че при Никлас й харесва повече, а освен това той й разрешаваше вечерно време да се мотае с Нилс. Понякога Сана се чувстваше абсолютно изтощена и се чудеше как е могла да смята, че бебешкият период е изтощителен. Тийнейджърските години се бяха оказали сто пъти по-лоши.
Дъщеря й често й се струваше като чужд човек. Преди Вендела винаги й се караше, когато й се стореше, че Сана е пушила скришом в задния двор. Сана бе изслушала безброй лекции за здравословните рискове от пушенето. Напоследък обаче дрехите на дъщеря й миришеха на цигарен дим.
Сана огледа рафтовете. Накрая взе решение. Щеше да заложи на сигурно. Такос. Ако вземеше обикновена кайма и кайма от соя, щеше да се подсигури, в случай че Вендела беше във вегански период.
Самата Сана така и не бе преминала през тийнейджърската фаза. Порасна твърде бързо. Смъртта на Стела и всички ужаси, които се случиха след това, я изстреляха право към зрелия живот. Нямаше кога да мрънка за тийнейджърски проблеми. Нямаше родители, пред които да върти очи.
Запозна се с Никлас в гимназията по земеустройство. Заживяха заедно, когато Сана започна работа. След известно време забременя с Вендела, по-скоро инцидентно, ако трябваше да бъде честна. Вината, че между тях не се получи, не беше негова, а нейна. Никлас беше добър мъж, но тя така и не можа да го допусне до себе си. Отрано се беше научила, че боли твърде много да обичаш някого, независимо дали става въпрос за съпруг, или дъщеря.
Сана взе домати, краставица и лук и се отправи към касата.
— Сигурно си чула — каза Будил, докато маркираше продуктите, които Сана вадеше от количката.
— Не, какво да съм чула? — попита Сана, вдигна бутилката кола и я остави легнала върху лентата.
— За момичето!
— Кое момиче?
Сана слушаше с половин ухо. Вече съжаляваше, че е купила кола за Вендела.
— Онова, което изчезнало. От старото ви стопанство.
Будил не можеше да скрие вълнението в гласа си. Сана замръзна по средата на движението, хванала в ръка пакета с настъргано сирене.
— Нашето стопанство? — попита тя, а ушите й започнаха леко да пищят.
— Да — каза Будил и продължи да маркира стоките, без да забележи, че Сана е спряла да ги слага върху лентата. — От стария ви имот е изчезнало четиригодишно момиче. Мъжът ми участва в живата верига в гората, събрали са страшно много хора.
Сана остави бавно пакета със сирене пред себе си. После тръгна към вратата. Продуктите останаха на касата. Чантата й също. Чу как Будил вика след нея.
Ана се облегна назад в стола и погледна Дан, който режеше една дъска. Беше решил, че точно сега, в най-голямата жега, е идеалният момент да се захване с проекта „нова веранда“. От три години говореха за това, но явно вече не търпеше отлагане. Ана предполагаше, че са се задействали родителските му инстинкти и Дан изпитва нужда да приведе дома им в идеално състояние, преди да се е родило бебето. Тя, от своя страна, бе започнала да подрежда всички гардероби вкъщи. Децата вече криеха любимите си дрехи, защото се страхуваха да не заминат към пункта за благотворителност.
Ана се усмихна на Дан, който се мъчеше в жегата. Осъзна, че за пръв път от много време всъщност се наслаждава на живота. Малката й фирма за интериорен дизайн може и да не беше готова да излезе на борсата, но много от капризните летовници, които имаха вили във Фелбака, редовно се обръщаха към нея. Ана дори бе започнала да отказва на някои клиенти, защото не смогваше. А и детето в корема й растеше бързо. Бяха решили да не питат за пола, така че засега работното име беше „бебето“. Другите им деца бяха особено ангажирани с въпроса за името, но с предложения като „Баз Светлинна година“, „Ракар Алекс“[8] и „Дарт Вейдър“ не им помагаха особено. Една вечер Дан, леко кисело, беше цитирал Фреде от „Сулсидан“[9]: „И двамата направихме по един списък с имена и избрахме първото име от списъка на Микан[10]“. И то само защото Ана бе отхвърлила предложението му ако е момче, да го кръстят Брус на Брус Спрингстийн. Той самият не беше по-сговорчив. Твърдеше, че Филип звучи все едно бебето ще се роди с моряшко палто. Ето докъде я бяха докарали. До раждането оставаше само месец, а нямаха нито едно смислено предложение нито на момчешкия, нито на момичешкия фронт.
8
Букв. Разбойника Алекс. Това е псевдонимът на шведската интернет и телевизионна знаменитост Александер Хермансон, който се занимава с фрийрън, гимнастика, скечове и др. — Б. пр.