Обзе го спокойствие, шумът в главата му затихна, димът потисна спомените. Наведе се напред и целуна Джеси. Първоначално тя се вдърви. От страх. От неопитност. После Сам усети как устните й омекнаха и тя го допусна до себе си.
— О, колко са сладки!
Сам се сепна.
— Вижте влюбените гълъбчета.
Нилс слизаше небрежно по скалите, следван от Басе и Вендела. Както винаги. Тримата като че ли не можеха да съществуват един без друг.
— Какво имаме тук?
Нилс седна съвсем близо до тях и се втренчи в Джеси, която придърпа горнището на банския си.
— Приятелка ли си имаш, Сам?
— Казвам се Джеси — каза тя и протегна ръка, но Нилс я игнорира.
— Джеси? — обади се Вендела зад него. — Ти си дъщерята на Мари Вал.
— Аха, дъщерята на старата дружка на майка ти. Холивудската звезда — допълни Нилс.
Вече гледаше Джеси очаровано, а тя продължаваше да дърпа горнището на банския си. Сам искаше да я защити от погледите им, да я прегърне и да й каже да не им обръща внимание. Вместо това се пресегна към тениската й.
— Да, не е толкова странно, че тези двамата са се открили — каза Басе и сръчка Нилс с лакът.
Имаше висок, женски фалцет, но никой не смееше да го закача заради него, защото щеше да си навлече гнева на Нилс. В действителност се казваше Босе, но още в средните класове накара всички да му викат Басе, защото звучеше по-готино.
— Вярно, не е толкова странно — каза Нилс и отмести погледа си от Джеси към Сам.
Изправи се, а в очите му проблесна онова пламъче, което винаги караше стомахът ти да се свие. Сякаш кроеше някоя гадория. Но този път се обърна към Вендела и Басе и каза:
— Гладен съм като вълк. Да тръгваме.
Вендела се усмихна на Джеси.
— Скоро ще се видим.
Сам се загледа учудено след тях. Какво ставаше тук?
Джеси се наведе към него.
— Кои бяха тези? — попита тя. — Бяха странни. Приятни, но странни.
Сам поклати глава.
— Не са приятни. Ни най-малко.
Извади мобилния телефон от джоба си. Отвори галерията и се разтърси из клипчетата. Знаеше защо го бе запазил — за да му напомня какво някои хора могат да причиняват на другите. На него. Но не беше възнамерявал да го показва на Джеси. Бяха го виждали предостатъчно хора.
— Качиха го в Снапчат миналото лято — каза той и подаде телефона на Джеси. — Успях да го сваля, преди да изчезне.
Сам погледна настрани, когато Джеси пусна клипчето. Нямаше нужда да го гледа. Достатъчно беше да чуе гласовете и всичко отново се разиграваше пред очите му.
— Ама че си кекав! — каза Нилс гръмогласно от екрана. — Като някакво девойче. Плуването ще ти се отрази добре.
Нилс беше тръгнал към лодката на Сам, която беше вързана недалеч от мястото, където се намираше в момента.
— Можеш да доплуваш до Фелбака. Ще натрупаш малко мускули.
Вендела се смееше и снимаше всичко. Басе тичаше до Нилс.
Нилс хвърли въжето в лодката, сложи крак на носа и натисна. Малката дървена лодка се отдели бавно от острова, но след няколко метра я подхванаха теченията и тя започна да се отдалечава все по-бързо.
Нилс се обърна към камерата и се ухили широко.
— Хайде, приятно плуване.
После клипчето свърши.
— Мамка му — каза Джеси. — Мамка му.
Погледна Сам с лъщящи очи.
Той сви рамене.
— Преживявал съм и по-лоши неща.
Джеси измига няколко сълзи. Сам подозираше, че на нея също са й се случвали по-лоши неща. Сложи ръка на рамото й и усети как тя трепери. Но също така почувства връзката помежду им. Това, което ги обединяваше.
Някой ден щеше да й покаже бележника си. Да сподели с нея мислите си. Големия си план. Някой ден щеше да им даде да се разберат, на всички.
Джеси обви ръце около шията му. Излъчваше прекрасна миризма на слънце, пот и марихуана.
Ставаше късно, но навън още имаше светлина, като спомен от слънцето, което цял ден бе светило от ясносиньото небе. Ева гледаше към двора, където сенките ставаха все по-дълги. Студени длани сграбчиха сърцето й, когато прозрението започна да се оформя в ума й. Спомняше си как Неа винаги бързаше да се прибере много преди да се е стъмнило.
Сега отвън постоянно минаваха хора. Гласовете се смесваха с лая на кучетата, които обикаляха в гората и търсеха. Ледените пръсти отново стиснаха сърцето й.
Възрастният полицай, Йоста, влезе през входната врата.
— Дойдох само за чаша кафе, после пак отивам в гората.
Ева се изправи, за да му налее. През последните часове бе сварила безкрайно количество.
— Още нищо ли? — попита тя, макар да знаеше отговора.
Ако той бе научил нещо, щеше да й каже направо. Не да я моли за кафе. Но имаше нещо успокоително в това да зададе въпроса.