— Ето — каза ратаят с леко фъфлене и подаде солницата на Елин.
Тя кимна и я взе, след което изсипа голямо количество сол в дланта си. С показалеца на дясната си ръка разбърка солта обратно на часовниковата стрелка, произнасяйки високо напева, на който я бе научила баба й:
— Нашият Господ Исус, той странства из далечни планини, лекува болести и уроки земни и водни, и тези между небето и земята. Да бъде Божията дума, амин.
— Амин — каза Пребен и Лил-Ян побърза да се присъедини.
Звездичка изсумтя.
— Какво сега? — попита Пребен.
— Сега остава само да чакаме. Баенето на сол най-често дава резултат, но може да отнеме време, а и зависи колко силна е магията. Трябва да се провери утре сутринта, но мисля, че й помогнахме.
— Лил-Ян чу, нали? — каза Пребен. — Първото нещо, което ще направи утре, е да погледне Звездичка.
— Да, господарю — каза Лил-Ян и излезе от обора.
Пребен се обърна към Елин.
— Елин къде се е научила на това?
— От баба ми — каза Елин кратко.
Все още я безпокоеше чувството, което изпита, когато ръцете им се докоснаха.
— Срещу какво още може да помага Елин? — попита Пребен и се облегна на една преграда.
Тя леко заора с крак по пода и отговори неохотно.
— Ами срещу повечето болежки, които не са твърде сериозни.
— При хора и при животни? — попита Пребен любопитно.
— Да — отговори Елин.
Учуди я, че Брита никога не е споменавала за това на съпруга си. Ратаят Лил-Ян все пак беше чул слуховете за познанията на Елин. Но може би не беше толкова странно. Когато живееха заедно под бащиния покрив, сестра й винаги говореше пренебрежително за бабата на Елин и нейните мъдрости.
— Разкажи ми повече — каза Пребен и тръгна към вратата.
Елин го последва против волята си. Не подобаваше да върви и да си бъбри с господаря на стопанството, а тук хорските езици бързо раздухваха слуховете. Но Пребен решаваше, така че тя го последва с натежали крака. Отвън стоеше Брита, с ръце на кръста и мрачен поглед. Сърцето на Елин потъна в стомаха й. Точно от каквото се боеше. Пребен не рискуваше нищо, но тя можеше да изпадне в немилост. А заедно с нея и Мерта.
Опасенията й, че ще е трудно да живее при малката си сестра и да разчита на милостта й, не се бяха оказали напразни. Брита беше зла и сурова стопанка, а острият й език неведнъж беше опарвал както нея, така и Мерта.
— Елин ми помогна със Звездичка — каза Пребен и посрещна спокойно погледа на жена си. — Сега отива да сложи масата. Предложи да прекараме малко време заедно, ти и аз, тъй като в последно време пътувам толкова много по енорийски дела.
— Значи, така е направила? — попита Брита подозрително, но с малко по-мек тон. — В такъв случай предложението й е било добро.
Тя хвана дръзко Пребен под ръка.
— Моят съпруг и господар ми липсваше ужасно и смятам, че той пренебрегва малко съпругата си.
— Скъпата ми съпруга е напълно права — отвърна той и тръгна с Брита към къщата. — Но сега ще поправим това. Елин каза, че можем да седнем да се храним след половин час, което ме устройва идеално. Така ще имам време да се оправя, за да не изглеждам като мърльо до красивата си половинка.
— Ух, ти никога не си бил мърльо — каза Брита и го перна по рамото.
Елин вървеше зад тях. За момента я бяха забравили и тя изпусна дълбока въздишка на облекчение. Добре познаваше мрака, който бе видяла в погледа на Брита. Знаеше, че сестра й не пести средства, когато иска да навреди на хората, които според нея са я оскърбили. Но този път Пребен спаси нея и Мерта, за което щеше да му бъде вечно благодарна. Макар че поначало изобщо не биваше да я поставя в такава ситуация.
Забърза към кухнята. Само за половин час трябваше да сложи масата и да накара готвачката да приготви нещо особено специално. Влезе вътре и опъна престилката си. Все още усещаше топлината на ръката му.
— Какво правиш, татко?
Бил бе така потънал в текста, че гласът на сина му го стресна. Без да иска, бутна чашата до себе си и върху бюрото се разля малко кафе.