— Разкажи за шоколадовия фонтан — каза Йохана.
Паула изстена.
— Божичко, да, всяка вечер имаше бюфет, съобразен най-вече с малките, така че предлагаха тонове палачинки, кюфтета, пица и спагети. Имаше и шоколадов фонтан. Едно момче на име Линус се отличи повече от всички. Всички знаеха, че се казва така, между другото, защото майка му цяла седмица тичаше след него и викаше: „Не, не това, Лииинус! Не, не така, Лииинус! Не ритай момичето, Лииинус!“. Всичко това, докато таткото се наливаше с бира още от закуска. А последния ден…
Йохана потискаше кикота си. Паула си взе чиния, сложи в нея една енчилада и седна на масата.
— Ще ми повярваш ли — продължи тя, — че последния ден момчето се засили, блъсна се право във фонтана и го преобърна. Имаше шоколад навсякъде! А малкият се хвърли отгоре и целият се омаза, докато майка му търчеше наоколо, изпаднала в абсолютна истерия.
Паула отхапа голяма хапка и въздъхна. За пръв път от цяла седмица вкусваше храна с адекватни подправки.
— Деде Бертил? — каза Лео, който започваше да се разбужда в прегръдките на Йохана.
— Да, къде е Бертил? — попита Паула. — Да не би вече да е заспал пред телевизора?
— Не… — отговори Рита. — Работи.
— Толкова късно?
Мелберг рядко оставаше в участъка вечерно време.
— Да, имаше спешно обаждане. Но ти още си в майчинство — каза Рита и погледна колебливо към Йохана.
Не беше лесно да накарат Паула да си вземе отпуск и знаеше, че Йохана постоянно се тревожи да не би Паула да се върне на работа твърде рано. Идеята беше преди това семейството да изкара лятото заедно.
— За какво става дума? — каза Паула и остави приборите.
— Търсят изчезнал човек.
— Кого?
— Едно дете — каза Рита, избягвайки погледа й. — Момиче на четири години.
Познаваше дъщеря си твърде добре.
— Откога я няма?
— В най-лошия случай от вчера вечерта, но родителите са разбрали чак днес следобед, така че издирването започна преди два часа.
Паула погледа умолително към Йохана. Тя погледна на свой ред към Лео и кимна.
— Отивай, разбира се. Имат нужда от всяка възможна помощ.
— Обичам те, тръгвам веднага.
Тя се изправи и целуна партньорката си по бузата.
— Къде е станало? — попита тя, докато обличаше едно тънко лятно яке в антрето.
— В една ферма. Бертил я нарече „стопанството на Берг“.
— Стопанството на Берг?
Паула се спря. Добре знаеше за кой имот става дума. Познаваше историята му. И беше твърде цинично настроена, за да вярва в съвпадения.
Карим почука здраво на вратата. Знаеше, че Аднан е там, и не възнамеряваше да си отиде, преди той да е отворил. Години наред бяха живели в свят, където едно почукване може да означава смърт за тях самите или за член на семейството им, така че мнозина от тях не реагираха с охота, когато някой ги търси. Карим отново почука на вратата. Накрая тя се отвори.
Големите очи на Аднан почти накараха Карим да съжали, че е тропал толкова силно.
— Току-що говорих с Ролф и той ми каза, че цяла Фелбака е излязла да търси изчезнало момиче. Трябва да помогнем.
— Момиче? Дете?
— Да, Ролф каза, че е на четири години. Мислят, че се е изгубила в гората.
— Разбира се, че ще помогнем — каза Аднан, обърна се и в същото време се протегна към якето си. — Калил! Ела!
Карим направи няколко крачки назад.
— Помогнете да съобщим и на останалите. Кажете им, че се събираме при павилиона. Ролф обеща да ни откара.
— Дадено. Най-добре да побързаме, едно малко момиче не трябва да прекарва нощта само в гората.
Карим продължи да чука по вратите на хората. Чуваше от разстояние, че Калил и Аднан правят същото. След известно време събраха близо петнайсет доброволци. Щеше да се наложи Ролф да направи два или три тура, за да закара всички, но вероятно нямаше да има проблем. Той беше добър. Искаше да помогне.
За миг Карим се почувства несигурен. Ролф беше мил. И ги познаваше. Но как щяха да реагират другите шведи, когато се появяха? Банда неинтегрирани чалми от бежанския център. Знаеше, че така ги наричат. Чалми. Или мангали. Но едно изчезнало момиченце бе всеобща отговорност. Нямаше значение дали е шведско, или сирийско дете, някъде една майка плачеше отчаяно.
Когато Ролф докара колата, Карим, Аднан и Калил стояха и чакаха заедно с Рашид и Фарид. Карим се обърна към Рашид, който отвърна на погледа му. Неговите деца бяха в Сирия и той вече не знаеше дали са живи, но тази вечер щеше да помогне да открият едно шведско момиче.