И все пак тя беше благодарна, че дават къщата под наем. Именно насам се забързваше, когато снимките за деня приключеха. Знаеше, че няма да й се размине в дългосрочен план, все някой ден щеше да срещне Хелен. Нямаше да й се размине прозрението колко много означаваха двете една за друга преди време и колко много се бяха променили нещата сега. Но още не беше готова за това.
— Мамо!
Мари затвори очи. Откакто Джеси се роди, Мари опитваше да я накара да използва името й, вместо този ужасен етикет, но напразно. Малката настояваше да я нарича мамо, сякаш по този начин можеше да я превърне в една от онези трътлести домакини.
— Мамо?
Гласът дойде току иззад гърба й и Мари осъзна, че не може да се скрие.
— Да? — каза тя и се пресегна към чашата.
Мехурчетата одраскаха гърлото й. Чувстваше тялото си все по-меко и по-гладко с всяка глътка.
— Със Сам мислехме да излезем с лодката му, може ли?
— Да, разбира се — каза Мари и отпи нова глътка, след което се взря в момичето изпод лятната си шапка.
— Искаш ли?
— Мамо, аз съм на петнайсет — каза Джеси с въздишка.
Боже господи, Джеси беше толкова благоприлична, че беше трудно за вярване, че е нейна дъщеря. За щастие, поне бе успяла да срещне едно момче, след като пристигнаха във Фелбака.
Мари потъна обратно в шезлонга и затвори очи, но веднага след това пак ги отвори.
— Защо още си тук? — попита тя. — Скриваш ми слънцето. Опитвам се да хвана тен. Следобед ще снимаме и искат да имам естествен загар. Ингрид е приличала на джинджифилова сладка, когато е прекарвала лятото на остров Данхолмен.
— Аз…
Джеси тръгна да казва нещо, но се обърна кръгом и излезе. Мари чу външната врата да се затваря, силно, и се усмихна на себе си. Най-накрая сама.
Бил Андершон вдигна капака на кошницата и извади един от сандвичите, които Гун беше приготвила. Погледна нагоре, преди бързо да затвори капака. Чайките бяха бързи и ако човек не внимаваше, можеха да отмъкнат целия обяд. Тук на кея положението беше особено опасно.
Гун го сръчка.
— Идеята наистина е добра — каза тя. — Откачена, но добра.
Бил затвори очи и отхапа от сандвича.
— Наистина ли го мислиш, или просто го казваш, за да зарадваш мъжа си? — попита той.
— Кога съм казвала нещо само за да те зарадвам? — каза Гун, а Бил трябваше да признае, че е права. През четиридесетте години, които бяха прекарали заедно, почти нямаше случай, когато тя да не е била брутално откровена.
— Всъщност доста мислих по въпроса още откакто гледахме онзи филм. Мисля, че би проработило и тук. Говорих с Ролф от бежанския център и изглежда там не е особено забавно. Хората толкова ги е страх, че не смеят дори да се доближат.
— Тук във Фелбака е достатъчно да идваш от Стрьомстад като мен, за да те считат за пришелец. Може би не е толкова странно, че не посрещат сирийците с отворени обятия.
Гун си взе още една питка, купена преди малко от пекарна „Сетерлиндс“, и я намаза с дебел слой масло.
— Значи, е време хората да променят отношението си — каза Бил и разпери ръце. — Тук има семейства с деца, избягали от войната и преживели кой знае колко още ужаси по пътя. Трябва да се погрижим хората да започнат да говорят с тях. Щом можем да научим сомалийци да карат ски и да играят хокей с топка, значи можем да научим и сирийци да плават, нали? Сирия има ли излаз на море, между другото? Може би вече знаят как се прави?
Гун поклати глава.
— Нямам представа, скъпи, трябва да провериш в гугъл.
Бил взе айпада, който още му бе под ръка след следобедното судоку предизвикателство.
— Да, Сирия граничи с море, но е трудно да разберем колко от бежанците са живели до брега. Винаги съм казвал, че всеки може да се научи да плава, така че това ще е добра възможност да го докажем.
— Но не е ли достатъчно да го правят за удоволствие? Трябва ли да се състезават?
— Това беше цялата идея на „Приятни хора“[3]. Че ги мотивира истинското предизвикателство. Беше като statement[4].
Бил се усмихна. Виж ти, можел да се изразява така, че думите му да звучат информирано и обмислено.
— Да, само че защо трябва да бъде — как го каза? — statement?
— Иначе няма да има такъв ефект. Ако повече хора се вдъхновят, както стана и с мен, може да се получи верижна реакция. Така ще е по-лесно за бежанците да бъдат приети в общността.
Бил си представи как дава началото на национално движение. Големите промени все трябваше да започнат някъде. Това, което започна със световното по хокей с топка за сомалийците, можеше да продължи с плаване за сирийците и да стигне кой знае докъде!
3
Шведски документален филм за мъжкия отбор по хокей с топка на Сомалия, съставен от сомалийци, живеещи в Швеция, и станал първият африкански отбор, играл на световно първенство по този спорт. — Б. пр.
4
Изявление, твърдение. Тук и по-нататък в книгата думите и репликите, изписани на латиница, са на английски. — Б. пр.