Алис кимна, приемайки предаността на Том.
— А твоята женитба? — попита тя. — Разбирате ли се? Имате ли деца?
— Две живи — момче и момиче — каза той с безразличие. — И две мъртви. — Той направи пауза. В гласа му се долавяше събиран четири години копнеж. — Понякога момичето прилича малко на теб — каза.
Алис обърна към него ясното си, сърцевидно лице.
— Чаках да те видя — каза тя. Том потръпна безпомощно. Гласът ѝ беше вълнуващ и сладък като църковно песнопение. — Трябва да ми помогнеш да се махна.
— Блъсках си ума да измисля как мога да ти помогна, как мога да те отведа от онази проклета старица и онзи бордей! — възкликна Том. — Но не мога да измисля начин! Лиза наглежда фермата, знае какво сме спечелили до последния грош. С майка ми са много близки. Поех риск, като изобщо дойдох тук да те видя.
— Винаги си бил готов на смели постъпки, за да бъдеш с мен — каза Алис насърчително.
Том заразглежда съсредоточено един мазол на дланта си. Зачопли мрачно твърдата кожа с късия си твърд нокът.
— Знам — каза навъсено. — Тичах при теб като кученце, когато бях дете, а после те чаках отвън, пред абатството като бито куче.
Той премести поглед към съсредоточеното лице на Алис.
— Сега, когато ти излезе от абатството, всичко отново се промени — каза колебливо. — Реквизиторите на краля заявиха, че не сте истински монахини, а свещеникът на лорда казва, че Хюго е сторил добре, като ви е прогонил. Абатството вече го няма, ти отново си свободна жена, Алис. — Той не смееше да я погледне, а беше забил поглед в земята под краката си. — Никога не съм преставал да те обичам — каза. — Ще бъдеш ли моя любима сега?
Алис поклати глава с инстинктивно отвращение.
— Не! — възкликна. — Клетвите ми все още са в сила. Не мисли така за мен, Том. Аз принадлежа Богу.
Тя помълча и го стрелна с кос поглед. Предстоеше ѝ да открие труден път. Той трябваше да бъде изкушен да ѝ помогне, но не и изкушен да прегреши.
— Иска ми се да ми помогнеш — каза тя внимателно. — Ако имаш пари, или кон, който мога да заема, бих могла да намеря абатство, което може да ме приеме. Мислех си, че може би знаеш за някое такова място, или че можеш да ми намериш място някъде?
Том се изправи на крака.
— Не мога — каза той простичко. — Фермата върви зле, имаме само един работен кон, и никакви пари. Бог е свидетел, че бих сторил всичко на света за теб, Алис, но нямам нито пари, нито кон за теб.
Бледото лице на Алис беше спокойно, макар тя да крещеше вътрешно.
— Навярно все пак ще измислиш нещо — каза тя. — Разчитам на теб, Том. Не знам какво ще стане с мен без твоята помощ.
— Ти беше тази, която винаги мислеше — припомни ѝ той. — Аз просто дойдох да те видя, тичайки, както куче се отзовава на свирката на господаря си, както съм правил винаги. В мига, когато научих, че абатството е опожарено, се сетих за теб. После, когато чух, че Морах си има ново момиче, си помислих, че може да си ти. Дотичах при теб. Нямах планове.
Алис също се изправи и застана до рамото му, много близо. Усети мириса на застояла пот по кожата му, вонята на стара кръв от клането на животни и на вкиснато мляко от доенето. Той миришеше като бедняк, като стар човек. Тя отстъпи назад.
Том сложи длан върху ръката ѝ и Алис застина, заставяйки се да не го отърси от себе си. Той се взря в лицето ѝ. Тъмносините очи на Алис, искрени като на дете, срещнаха погледа му.
— Ти не ме желаеш като мъж — изрече той с внезапно прозрение. — Искаше да ме видиш и говориш сладко, но единственото, което искаш, е да те спася от живота с Морах, точно както твоята стара игуменка те спаси от нея преди.
— Защо не? — запита настойчиво Алис. — Не мога да живея там. Морах е затънала в грях и мръсотия. Не мога да остана там! Не те желая като мъж, моите обети и желания не са такива. Но отчаяно се нуждая от теб като приятел, Том. Не знам какво бих правила без твоята помощ. Ние си обещахме да си бъдем верни и винаги да си помагаме, когато единият от нас е в нужда или в беда. — Тя още по-упорито продължи да му внушава чувство за вина. — Аз щях да ти помогна, ако беше изпаднал в нужда, Том. Ако имах кон, ти никога нямаше да ходиш пеш.
— Знам, че обетите ни са дадени отдавна — каза тя искрено. — И че ако абатството съществуваше, аз бих била там и сега, като предпочитана дъщеря на игуменката, най-обичана от сестрите… — гласът ѝ затихна и тя се загледа към далечния хоризонт, като че ли все още виждаше топлата билкова градина и залеза над притихналите дървета. — Знам, че нямам никакви права над теб — продължи тя с много тих глас. — Но, Том, аз няма към кого да се обърна. Няма кой да ми помогне, нямам нито един приятел на този свят освен теб. Ако не ми помогнеш, съм обречена на греха и мръсотията на Морах, без надежда за спасение.