— Всичко това са глупости — каза Алис, връщайки се от Боус с новините. — Това би могло да се случи на всеки; може да е детски кошмар. Сякаш всички са полудели. Вярват на всичко. Всеки може да каже всичко срещу нея.
Изражението на Морах беше мрачно.
— Това е лоша привичка — каза тя навъсено. Алис стовари торба с продукти на пода до огъня и хвърли три тлъсти резена бекон в супата, която къкреше в гърне, поставено на триножник. — Лоша привичка — повтори Морах. — Виждала съм да се разпространява и преди, също като чума. Понякога по това време на годината, понякога посред лято. Това става винаги, когато хората са неспокойни и бездейни, и изпълнени със злоба.
Алис я погледна уплашено.
— Защо го правят? — попита тя.
— За забавление — каза Морах. — Есента е скучен и унил сезон. Хората седят около огньовете и разправят истории, за да се плашат взаимно. Има настинки и пристъпи на треска, които нищо не може да излекува. Зимата и гладната смърт ги дебнат. Хората имат нужда от някого, върху когото да хвърлят вината. Освен това им харесва да се събират заедно, да крещят и да сипят обвинения. Тогава заприличват на едно животно, животно със сто усти и сто биещи сърца, и без никаква мисъл. Само настървение.
— Какво ще ѝ направят? — попита Алис.
Морах плю право в огъня.
— Вече започнаха — каза тя. — Провериха я за белези, че е кърмила дявола, и изгориха белезите с нажежен ръжен. Ако раните загноят, това е доказателство за магьосничество. Ще ѝ завържат ръцете и краката, и ще я хвърлят в река Грета. Ако изплува жива — това е магьосничество. Може да я накарат да пъхне ръка в огъня на ковача и да се закълне, че е невинна. Може да я вържат навън в тресавището за цяла нощ, за да видят дали дяволът ще я избави. Ще се гаврят с нея, докато наситят страстта си.
Алис подаде на Морах купа бульон и панер с хляб.
— И после?
— Ще издигнат клада на поляната сред селото и свещеникът ще се помоли за душата ѝ, след това някой — вероятно ковачът — ще я удуши и после ще я изгорят на кръстопътя — каза Морах. — После ще започнат да търсят друга, сетне — трета. Докато се случи нещо друго — празник или ден, в който се чества някой светец — и си намерят различно забавление. То е като лудост, която прихваща цяло село. Това е лошо време за нас. Няма да ходя в Боус, докато знахарката от Болдрън не бъде погребана и забравена.
— Как ще си купуваме брашно? — попита Алис. — И сирене?
— Може ти да ходиш — каза Морах безчувствено. — А можем да караме и без тях седмица-две.
Алис стрелна Морах със студен поглед.
— Ще се справим без тях — каза, макар че стомахът ѝ къркореше от глад.
В края на октомври внезапно застудя рязко, и всяка сутрин имаше твърд бял скреж. Алис се отказа да се мие през зимата. Речната вода течеше буйна и кафява между камъните, които сутрин бяха бели и хлъзгави от лед. Всеки ден тя с усилие замъкваше по склона до колибата пълна кофа вода за готвене; нямаше нито време, нито енергия да носи вода за миене. Растящата ѝ коса гъмжеше от въшки, черната ѝ монашеска роба вонеше на гранясало. Улавяше бълхите между пръстите си и без свян мачкаше малките им телца между показалеца и разръфания нокът на палеца си. Беше привикнала към миризмата и мръсотията. Когато изливаше съдържанието на напуканото нощно гърне на бунището, вече не се налагаше да извръща глава и да потиска порива си да повърне. Изпражненията на Морах и нейните собствени, торът от кокошките и отпадъците се трупаха високо на сметището, а Алис ги разстилаше и ги вкопаваше в зеленчуковата леха, без да обръща внимание на вонята.
Чистите бели чаршафи и сладкото ухание на билки в помещението за приготвяне на отвари и цветята върху олтара на абатството ѝ се струваха като сън. Понякога Алис имаше чувството, че лъжата на Морах е истина и че тя, Алис, никога не е била в абатството, никога не е познавала монахините. Но после се събуждаше през нощта, мръсното ѝ лице бе изтръпнало и солено от сълзи, и разбираше, че отново е сънувала майка си и живота, който беше изгубила.
Можеше да забрави удоволствието от това да бъде чиста, но гладното ѝ, растящо, младо тяло ѝ напомняше всеки ден за храната в абатството. Цяла есен Алис и Морах се хранеха с рядка зеленчукова супа, в която понякога сваряваха парче бекон и мазнината от него се носеше отгоре на златисти кръгове. Понякога имаха резен сирене, винаги имаха черен ръжен хляб, а тестото от плътното, зле смляно зърно беше грубо и им присядаше. Понякога някоя благодарна фермерска съпруга им даваше вътрешности от току-що заклано прасе. Понякога им попадаше заешко. Морах имаше примка, а Алис стъкми мрежа за лов на риба. Двете кокошки на Морах, които живееха долу в къщата, изхранващи се мизерно с остатъци, снасяха добре в продължение на няколко дни, и Морах и Алис хапнаха яйца. В повечето дни закусваха с рядка каша, а след това гладуваха цял ден до свечеряване, когато хапваха супа и хляб, и понякога по някой резен сирене или месо.