Зад гърба му Лиза изрече „Том!“ — сурово, остро, заповеднически.
— Кой е този? — обърна се Хюго към Алис. — Някой твой приятел ли?
Алис обърна към него спокойния си ясен поглед.
— Не знам — каза тя безстрастно. — Не го познавам.
— Ще те взема — повтори Том. — Няма да те предам. Ще напусна фермата си и жена си, дори малките си деца. Ще те спася, Алис. Не е нужно да оставаш в замъка, при тези хора с техните пороци. Ще те отведа. Имам малко спестени пари. Ще намерим малка ферма някъде и ще те пазя. Ще ми бъдеш като съпруга, Алис! Ще ти бъда верен и ще те пазя с цената на живота си! — Той млъкна рязко. — Отново ще бъдеш добродетелна жена, Алис — каза меко. — Ти беше добро момиче, обичах те тогава. Още си добро момиче. Отново ще бъдеш моята малка любима.
Тя се взираше в Том с неприкрито удивление и погледът ѝ не трепна дори за миг. Гледаше право през него, сякаш той беше от слама, сякаш беше от вода, сякаш дори го нямаше там. Усмивката, която играеше по устните ѝ, не се поколеба нито веднъж.
— Бъбриш безсмислици, добри ми човече — каза тя хладно. — Не те познавам.
— Алис! — възкликна Том, а после спря внезапно. Не можеше да повярва, че неговата другарка в игрите, неговата детска любов, гледа през него, сякаш той е прозрачно стъкло. Сякаш не означаваше нищо за нея. Сякаш никога не бе представлявал нищо за нея. Взря се в нея за един дълъг миг, но лицето ѝ изобщо не се промени, нищо не наруши ведрото му безразличие.
После той се обърна рязко и се откъсна от нея, откъсна очи от спокойното ѝ, усмихнато лице, и хукна през тълпата, прескочи портата в края на полето и бързо се изгуби от поглед.
Алис се засмя отново с весел, безгрижен смях — и помаха на музикантите, които бяха изгубили ритъма и утихваха.
— Защо чакаме? Да танцуваме! — извика тя весело. — Да танцуваме!
Глава 23
Катрин спеше, когато се прибраха. Алис и Хюго минаха тихо покрай затворената ѝ врата до спалнята на Алис и поръчаха на Илайза да ги повика веднага щом Катрин се събуди. Хюго се приближи с големи крачки до тясното прозорче и погледна навън. Алис свали панделките от косата си и издърпа роклята си надолу, за да покаже топлите си рамене с цвят на сметана.
— Милорд? — каза тя меко.
Хюго хвърли поглед наоколо.
— Не сега — каза студено. — Кой беше онзи човек на полето?
Алис реши да не обръща внимание на това, че я беше отблъснал.
— Не го познавам — отвърна тя.
— Девойката, с която танцувах, онази, дребната, русата, каза, че той някога бил твой любовник. Жена му говорела против теб. Казва, че си откраднала покоя му, казва, че си му направила магия, за да не престава да те обича, че той не можел нито да спи, нито да яде, нито да я люби.
Алис се засмя.
— Не и аз — каза тя. — Но от това, което казваш, предполагам, че трябва да е бил Том от Рийдейл. Като деца играехме заедно, не съм го виждала от десет години. Ожени се за зла и опърничава жена. Тя е готова да вини всекиго за безрадостния си брак. Вината не може да се приписва на мен.
— Всичко това не ми харесва — каза Хюго.
Алис сви рамене и отметна назад косата си. Хюго се извърна и се загледа пак навън. Алис се поколеба. Пристъпи напред и обви ръце около кръста му, притисна се към гърба му.
— Довечера — каза тя меко, — довечера, Хюго, ще призова сестрите ми да бъдат с нас. Сестрите ми и аз ще играем заедно тази нощ. Ще ги повикам и те ще ме заобиколят с нежните си тела, ще легнат върху мен и ще ме дарят с безкрайна, безкрайна наслада.
Тя почувства възбудата в напрежението на раменете му, но той не се обърна.
— А какво ще остане за теб? — попита Алис кокетно. — Не, нищо няма да има за теб! Нито докосване, нито целувка, Хюго! Ще лежиш, сякаш окован във вериги, и ще гледаш, докато те ме докосват с пръсти, с устни, с езици. И ще гледаш как тялото ми се извива под техните ласки, и ще ме чуваш да викам от удоволствие.
Хюго въздъхна от страст, облягайки глава напред, притискайки чело към студения камък.
— Ще им позволя да ме вържат — каза Алис замислено. — Ще ме видиш разпъната и измъчвана за тяхна наслада. Ще ме видиш как се напрягам и дърпам копринените възли, докато те проникват в мен и ми доставят наслада и ме карат да викам и моля за освобождение.
Хюго се обърна в обятията ѝ и я притисна плътно към себе си, заравяйки нос в голите ѝ рамене, вдишвайки уханията на кожата и косата ѝ; но лицето му си остана мрачно.
— Тази сцена на полето беше грозна — каза той. — Трябва да внимаваш повече.
Алис се отдръпна от него, раздразнена.
— Не мога да направя нищо, за да предотвратя клюките — каза тя. — Хората ще привикнат с промяната. Когато видят сина ни, когато свикнат с това, че съм винаги до теб, когато разберат, че съм тук завинаги — господарка на замъка във всяко отношение, освен по име.