Хюго поклати глава, неубеден.
— Искам Катрин да вечеря в залата тази вечер — каза той. — Носят се прекалено много слухове. Чуват се твърде много противни приказки за магьосничество и за това, как Катрин ще бъде изоставена.
Алис сви рамене и вдигна усмихнато лице към него.
— Не ме е грижа какво говорят — заяви тя уверено. — Знам, че нося твоето дете и че съм здрава и силна. Хората могат да говорят каквото си искат, могат да мислят каквото им харесва. Няма значение какво казват. Ти ще ме закриляш, баща ти ще ме закриля. Стариците, клюкарстващи в ъглите край огнищата, не могат да ми сторят зло.
Хюго поклати глава.
— Това вреди на всички ни — каза той рязко. — Глупачка си, ако си мислиш, че си в безопасност, Алис. Всяка дума, изречена против мен, всеки шепот против името ми, е заплаха и може да предизвика размирица. Настанали са времена, в които хората биха се събрали в гневна тълпа по всякакъв повод. В наше време хората се боят от магьосничество, изпълнени са със страх.
— След затварянето на манастирите навсякъде е пълно със скитници, кръстосващи пътищата, които разпалват у хората гняв заради загубата на светите убежища. Настъпиха промени, които никой не успя да предскаже. Малките манастири си отиват, а сред хората се шири гняв — те се придържат към старата религия, вкопчват се в старите суеверия.
Не ми е приятно да шушукат зад гърба ми. Обичам да виждам усмивки, когато излизам на езда. Искам името ми да бъде поне малко почитано. Харесва ми, когато някое хубаво момиче ми прави реверанси и не ми е приятно, ако то хукне да бяга в мига, щом ти се приближиш, от страх, че сянката ти ще падне върху него. Постъпи лошо днес на полето, Алис. Нарекоха те „вещица“ пред много хора, а ти не отрече.
— Ами ти? — запита настойчиво Алис с нарастващ гняв. — Ами ти, който се стремиш с такъв копнеж към онова, което ти даряват моите магьоснически умения, който ме умоляваш да ти направя магия? Ти ми нареди да повикам сестрите си в новата ти къща — да я бележа със своята магия! Ти, който искаш да оставя следите от своята магия навсякъде из новата ти къща, да пропъдя светостта на откраднатите камъни. Ти искаш всички наслади, но нищо от болките, Хюго! Искаш вълшебство в спалнята и святост през деня. Не можеш да бъдеш необикновен човек, да се издигнеш над тълпата, а после да очакваш да благославят името ти, когато преминаваш, яхнал едрия си кон.
Хюго поклати глава.
— Ти не разбираш — повтори той. — При всичката си начетеност, в това отношение си оставаш една глупава развратница. Защо според теб да се говори против краля е равносилно на смърт? Не защото той не се чувства в безопасност на трона си! Не защото му липсват войници! А защото клюките и слуховете са опасни. Държавната измяна започва с шушукания. А тук са започнали да шушукат за теб.
Алис се отдалечи от него, отиде към раклата, за да вземе дрехите си, и извади гребена си.
— Винаги говорят за изключителните — каза тя с нисък, гневен глас. — Цял живот съм била нечия любимка, цял живот съм се отличавала от останалите. Хората винаги са ми завиждали и са се питали какви сили имам. Ще се движа открито. Аз съм фаворитката в замъка, аз съм като дъщеря на баща ти. Аз съм твоята дама.
Хюго не каза нищо, но поклати глава.
Алис придърпа едно столче до огнището и извърна глава. Прокара пръсти през гъстите си кичури, за да разплете плитките, а после започна да ги реши отново и отново, докато гребенът започна да се движи гладко. Хюго, все още ядосан, неволно следеше хипнотичните движения на гребена, който се плъзгаше през гладката като коприна златиста маса на гъстата ѝ коса. Алис седна на столчето си пред празното огнище, затвори очи и тихо, гърлено затананика някаква песен. Хюго се облегна на стената, скръстил ръце, и я загледа безстрастно. Алис, даваща си сметка за присъствието му, въпреки че бе затворила очи, си помисли, че ще трябва да му даде малко вино с щипка стрит земен корен. Бяха минали няколко дни, откакто бе упоила за последен път Хюго, докарвайки го до лудост и страст. Тя изпитваше нужда, като гъделичкане във връхчетата на пръстите, да дръпне конците и да възбуди отново похотта на Хюго. Но този път щеше да го накара да пълзи към нея, молейки за докосването ѝ. Алис се усмихна, все така със затворени очи. Хюго не можеше да я нарича „развратница“ и „глупачка“, без да си плати за това с мъчително желание.
Почукването на вратата пресече чувствената магия на Алис, изтръгвайки и двамата от унеса. Беше Илайза Херинг.