— Мистрес Алис! Лейди Катрин е будна и пита за вас.
Алис оправи раменете на роклята си и тръсна полата, за да изглади гънките. Отметна косата си от лицето.
— Ще отида да поседя при Катрин — каза тя раздразнено. — Ще ѝ кажа, че трябва да слезе в залата за вечеря. С това, че не желае да изпълни дълга си, тя излага всички ни на оскърбления.
Изражението на Хюго не ѝ говореше нищо.
— Не мисля, че ти влиза в работата да наставляваш лейди Катрин какъв е дългът ѝ — каза той меко. — Можеш да ѝ кажеш, че аз моля за това. Твоите желания по този въпрос нямат особено значение.
Алис се поколеба, смутена от раздразнителността на Хюго.
— Довечера… — каза тя.
Хюго поклати глава:
— Ще те имам довечера, или когато аз предпочета — каза той рязко. — Но това не променя факта, че служиш на лейди Катрин. Не е редно да я караш да чака.
Алис го стрелна с мрачен поглед. Хюго отвърна на погледа ѝ, без страх, без нежност. Алис, с потъмняло от гняв лице, остави гребена и отиде при Катрин.
Тя се беше облегнала на фините си бродирани възглавници. Лицето ѝ беше поруменяло от съня, а очите ѝ бяха зачервени.
— Самотна съм — каза тя без предисловие.
— Съжалявам да го чуя — каза Алис, потискайки раздразнението си. В стаята бе задушаващо горещо. Прозорецът гледаше на изток към вътрешния двор и следобед тук притъмняваше, макар че лятното небе беше още бледозлатисто. Катрин беше поръчала да разпалят огъня, и пламъците се издигаха високо зад решетката на огнището; на масата горяха свещи. В стаята миришеше на застояло и кисело. Билките, посипани по пода, бяха увехнали и без аромат. На бюфета бяха струпани блюда със сладкиши и гърненцата на Катрин с помади, мехлеми и парфюми, висока чаша се бе наклонила на една страна, а изсипалите се последни капки от нея бяха оставили лепкави петна по полицата, имаше и празна кана от ейл.
— Сънувах лош сън — каза Катрин. — Сънувах, че Хюго ме е изоставил, заминал за Лондон. Че е отишъл в кралския двор. — Тя изхълца леко и добави: — Като татко.
Алис седна на леглото и взе закръглената, влажна ръка на Катрин.
— Не скърби — каза тя. — Не си е отишъл. Няма да отиде никъде. Мисли за бебето. Лошо е за бебето да плачеш. Хюго е доволен и щастлив тук. Не се кани да заминава. А дори и да стане така, Хенри е добър крал. Хюго не може да има неприятности, ако отиде в двора.
Катрин се отпусна на възглавниците. Лицето ѝ беше зачервено, малка струйка пот се стичаше между налетите ѝ гърди под нощницата.
— Боли ме гърбът — каза тя жално. — Пак ме боли.
Алис прикри нетърпението си.
— Цял ден ли си в леглото, Катрин? — попита тя.
Катрин кимна.
— Ако не се разхождаш, ще натежаваш и ще се уморяваш, и, разбира се, ще те боли — каза Алис. — Позволи ми да ти помогна да станеш.
Катрин отново поклати глава.
— Не мога да се разхождам — каза тя капризно. Куцам. Болят ме глезените и коленете. Краката ме болят навсякъде. Ти не разбираш, Алис. Твърде стара и твърде уморена съм, за да износя и родя това бебе. Нямам сили. — Тя подсмръкна и простена, после повтори: — Нямам сили.
Алис се надвеси напред и погали Катрин по челото, отмятайки назад кестенявата коса, прилепнала на безжизнени, редки кичури към лицето ѝ.
— Какво ще кажеш за една вана? — предложи Алис. — Мога да поръчам да донесат гореща вана, с билки в нея, за да намали умората ти. Мога да ти измия косата и тогава ще можеш да си облечеш хубава рокля за вечеря. Това няма ли да помогне?
Катрин обърна лице към галещата я ръка на Алис.
— Да — каза тя, като дете, което се опитва да угоди на някого. — Добре. Поръчай да ми донесат вана.
Алис изпрати прислужницата да слезе долу, като нареди да донесат най-голямата вана, застлана с най-финия лен, в стаята на лейди Катрин. Трябваше да проветрят чаршафите, с които да се подсуши и увие. Алис отиде в стаята си да вземе сухи цветя и малко масло от върбинка, за да го сипе във водата във ваната и да го сложи в огъня, за да ароматизира стаята.
Когато Алис влезе, Хюго дремеше на леглото ѝ, вдигнал краката си с прашните ботуши върху покривката. Лениво отвори едното си око, когато я видя, но не си направи труда да се помръдне.
— Какво правиш? — попита. — Добре ли е Катрин?
— Нервна е — каза Алис. — Помислих си, че една вана ще я успокои. Оплаква се, че сме я оставили цял ден сама. Не се е облякла. Днес дори не се е мила. Ще ѝ приготвя вана, ще ѝ измия косата и ще я накарам да се облече за вечеря.
— Добре — каза той. Протегна се и отново затвори очи. Мръсотията от ботушите му беше изцапала цялата нова покривка на леглото на Алис.