Тя се поколеба за миг, обзета от негодувание. „Всички в този замък, освен мен, получават от живота онова, което искат“ — помисли си тя. „Хюго може да си почива и да си мечтае за онази глупава кокетлива селянка. Катрин може да се накисне във ваната. Аз трябва да тичам от единия до другия.“ Тя кимна, без да каже нищо, и занесе билките и маслата в спалнята на Катрин. Илайза я последва, отваряйки вратите.
Голямата вана, застлана с ленени чаршафи, беше поставена пред огъня и беше напълнена до ръба с вода, от която се вдигаше пара. Илайза сложи билките и маслата до нея, а когато Алис ѝ кимна, помогна на Катрин да стане от леглото.
Краката на Катрин бяха още по-зле. Кожата около коленете и глезените ѝ беше бяла и подута. Големият ѝ корем стърчеше пред тялото ѝ, с издаден напред пъп. Гърдите ѝ бяха напрегнати, с изопната кожа, покрити със сини вени. Зърната се бяха подули и бяха кафяви и болезнени. Ръцете ѝ също бяха подути, с тъмночервен белег там, където венчалният пръстен се врязваше в пръста ѝ. Алис взе ръката ѝ.
— Боли ли? — попита тя.
Катрин кимна.
— Станал е твърде стегнат — каза тя. — Пръстът ми пулсира.
Алис задържа ръката на Катрин и обви едната си ръка около широката ѝ талия, за да ѝ помогне да влезе във водата. Катрин потъна във ваната като изкаран на сушата кит, който се връща във водата, и въздъхнат от удоволствие.
— Донеси си лютнята — каза Алис на Илайза — и ни изпей нещо.
Катрин облегна глава на ръба на ваната. Алис сгъна едно парче лен и го сложи под дебелия бял врат на Катрин.
— Ето — каза тя. — Така ще ти е по-удобно.
Катрин затвори очи, но устата ѝ потрепна.
— Толкова съм уморена — каза тя жално. — Толкова уморена.
Алис взе шепа мокри билки и започна да търка раменете на Катрин с леки, кръгообразни движения. Катрин лениво вдигна към нея едната си ръка, а после другата, та Алис да я измие и изтърка. Когато стигна до пръстите на Катрин, Алис ги разтри с масло и внимателно подръпна венчалния пръстен. Той се беше впил здраво в пръста. Щеше да се наложи да повикат ковач, за да го среже. Щеше да се наложи да срежат венчалния пръстен от Хюго, за да го свалят от ръката на Катрин. Алис прикри една усмивка.
Катрин се наведе напред във ваната, пъшкайки, когато се преви над тлъстия си корем, за да може Алис да измие гърба ѝ. Алис заобиколи ваната, повдигна и изми единия крак на Катрин, после другия. Кожата беше податлива, пореста като гъба на допир. И двата глезена бяха толкова подути, сякаш бяха навехнати, а също и коленете. Алис ги притисна силно. Катрин явно не изпита никаква болка. Пръстите на Алис оставиха тъмночервени следи.
Илайза настрои лютнята си и засвири съвсем тихо. Катрин се отпусна във ваната, докато едното ѝ бяло стъпало бе в ръцете на Алис, и затвори очи. Алис, чувствайки как целебната сила се надига и се излива през пръстите ѝ, започна да разтрива петата на подутия крак на Катрин. Долови липса на равновесие у Катрин, някаква неравномерност в тялото ѝ, нещо болнаво, нещо отровно вътре в нея. Взе другия крак и започна внимателно да го разтрива с масло.
След като приключи с краката на Катрин, тя отиде до горния край на ваната и много внимателно започна да излива вода върху кестенявата коса на Катрин, съсредоточавайки се върху кожата на главата и върху слепоочията, изми я със сапун, после я натри с балсам, а след това изплакна всичко, докато косата стана чиста.
Недоволното изражение на самотно дете беше изчезнало от лицето на Катрин, сякаш излекувана от докосването на Алис. Лицето ѝ беше розово. След като песента на Илайза свърши, Катрин затананика припева, а после махна с ръка.
— Изпей я пак! — каза тя. Илайза стрелна с очи Алис, намигна ѝ непочтително, взе пак лютнята и изпя песента още веднъж.
Катрин въздъхна от удоволствие.
— Водата изстива — каза Алис. — Трябва да излезеш, Катрин, иначе ще настинеш.
Илайза остави лютнята и отвори вратата на една прислужница. Алис вдигна затопления чаршаф и го уви около Катрин; Илайза наметна със затоплен чаршаф раменете и гърба ѝ.
— Почистете това — рязко нареди Алис на прислужницата и Илайза.
Отведе Катрин до леглото и избърса лицето, ръцете и раменете ѝ, после среса хубавата ѝ кестенява коса и я разстла около Катрин върху затопления чаршаф, за да изсъхне, без да се сплъсти и оплете.
Катрин лежеше като изрисувана статуя, порозовяла от топлината, усмихната. Алис освободи завесите и ги спусна около леглото. Слугите дойдоха и отнесоха ваната. След като си отидоха, като плискаха вода и ругаеха, в стаята стана много тихо. Алис завърза назад завесите при таблата на леглото, за да може Катрин да вижда как огънят пука, а пламъците горят ярко, благоуханни от тамяна.