Тишината на стаята се сгъсти около нея.
— Принудих ги да ме видят каквато съм в действителност — повтори Алис. За миг тя замълча, вгледана в огъня.
— Гледат на мен като на негова блудница — каза после тихо. — Днес станах блудницата на Хюго. И всички го знаят.
Глава 24
Алис беше сама в спалнята си, когато останалите се качиха в галерията. Чу ги да говорят и да се смеят, чу прозвънването на стъкло по калай. Седеше край малкото си огнище, зад здраво затворената врата, и ги слушаше как играят на карти, докато Илайза пееше. После глъчката затихна, докато жените една по една се извиняваха и се прибираха в стаята си. Алис се ослуша за гласа на Хюго и го чу да подвиква: „Лека нощ“ на една от тях. Седна край огнището си и зачака.
Той не дойде при нея.
В ранните часове на сутринта, когато мракът бе още непроницаем, а луната залязваше на запад, Алис се загърна в един шал и тихо пристъпи към вратата. Отвори я и надникна навън. Огънят в дългата галерия беше загаснал, пепелта — студена. Вратата на Катрин беше затворена. Не се чуваше нито звук.
Алис спря за миг край огнището и си спомни онзи път, когато беше седяла там, потънала в копнеж по Хюго, а той беше дошъл от стаята на Катрин, беше обвил ръка около нея и ѝ беше казал, че я обича. Алис сви рамене. Това беше много отдавна. Преди смъртта на Морах, преди силната ѝ магия да беше поискала своето, преди тя да бе почнала да развратничи и да се отдава на поквара заедно с него — преди да го накара да извърши онова, към което го подтикнаха думите ѝ.
Промъкна се до вратата на Катрин и внимателно завъртя дръжката. Открехвайки я леко, чу дълбоко ритмично дишане. Вмъкна се през вратата като призрак и надзърна.
В стаята беше тъмно. Всички свещи бяха угасени, а огънят беше изгаснал зад решетката на тъмнеещото огнище. Малкият прозорец гледаше към вътрешния двор и градината на замъка, нямаше никаква лунна светлина. Алис премигна, опитвайки се да се ориентира в сенките.
В голямото легло с балдахин лежеше Катрин, просната по гръб, изпъкналият ѝ корем под завивките се издигаше като планина. Едната ѝ ръка беше небрежно преметната над главата. Алис виждаше гъстото снопче тъмни косми под мишницата ѝ. Другата ръка бе обгърнала мъжа, който лежеше до нея. Алис пристъпи малко по-близо, за да види. Беше Хюго. Той спеше дълбоко, легнал на една страна, заровил глава в шията на Катрин, с ръка, преметната собственически върху тялото ѝ. Лежаха като брачна двойка. Лежаха като любовници. Алис ги наблюдаваше, без да помръдне, докато те дишаха равномерно и спокойно. Наблюдаваше ги, сякаш ѝ се искаше да изсмуче дъха от телата им и да ги унищожи със силата на ревността и разочарованието си. Хюго се размърда насън и изрече нещо.
Не беше името на Алис.
Катрин се усмихна — дори в тъмнината Алис можа да види спокойната радост в сънливата ѝ усмивка — и го притегли по-близо. После те отново се отпуснаха неподвижно.
Алис затвори тихо вратата и се промъкна обратно, през празната, студена галерия до собствената си стая, затвори вратата зад себе си, придърпа стола си до огъня, уви се в шала и зачака да настъпи денят.
В полумрака на зазоряването, преди слънцето да се издигне, докато небето вече се оцветяваше в бледожълто от обещанието за настъпващата слънчева светлина, Алис се приближи и отвори раклата с магическите си принадлежности. В ъгъла беше скътана старата кесийка с кости на Морах — руните.
Алис хвърли поглед зад гърба си. Вратата на спалнята ѝ беше затворена, никой в замъка още не се бе размърдал. Тя погледна навън през тесния прозорец. В бледата светлина видя ивици мъгла, която кръжеше и се издигаше над сребристата повърхност на реката. Докато гледаше, ивиците се издигнаха и започнаха да се диплят. Една от тях приличаше на жена, стара жена със сива коса и увит около нея шал.
— Не — прошепна Алис, когато я разпозна. — Не те викам. Ще използвам твоите руни, защото имам нужда да узная бъдещето си. Но не те призовавам. Стой си във водата. Стой далече от мен. Двете с теб ще разберем, когато дойде твоето време.
Продължи да наблюдава мъглата, докато тя се стелеше и отдръпваше, а после се слегна и утаи, сетне се извърна от прозореца и седна на рогозката пред огъня.
Разтръска торбичката, както комарджия разтръсква зарове, а после хвърли всички плочки пред себе си. Без да гледа знаците по тях, избра три, като внимателно обмисляше всеки избор: ръката ѝ кръжеше над една, а после се местеше над друга.