— Моето бъдеще — каза тя. — Хюго ме използва като своя блудница, а сега се превръщам в жена без значение тук. Трябва да има нещо повече за мен. Покажете ми моето бъдеще.
Тя простря пред себе си трите избрани руни, една до друга, и прибра другите отново в кесията им.
— Сега — каза тя.
Първата, която бе изтеглила, беше с лицевата страна надолу. Задната страна беше празна и тя преобърна руната. Предната страна също бе празна.
— Один — каза тя, изненадана. — Нищо. Смърт.
И втората беше празна. Тя я преобърна, а после я обърна пак.
— Не е възможно, няма две празни руни — прошепна Алис полугласно. — Има само една празна руна. Всички останали са белязани.
Преобърна третата. Тя беше гладка и празна от двете страни, едната страна бе също толкова празна, както другата. Алис седеше съвсем неподвижна с трите безлики руни в ръка.
После вдигна глава и погледна към тесния отвор на прозореца. Мъглата, която се стелеше над реката, потрепна, след това потрепери отново и оформи силуета на полегнала жена.
— Знаела си — изрече Алис с нисък шепот към мъглата. — Каза ми, но аз не чувах. „Смърт“, каза ти. Смърт в руните. И аз те попитах: „Колко време?“, а ти не пожела да ми кажеш. Сега и твоите руни мълчат пред мен.
Тя наклони кесията и я изтърси. Останалите кости се изсипаха на пода. Всяка беше гладка, без следи от каквито и да било белези, като стар, излъскан череп.
Алис потръпна, сякаш почувства как студената речна вода напира около нея, сякаш дълбоката зелена влага се надигаше към брадичката ѝ, плискаше се около устата ѝ. Събра руните с един припрян жест, пъхна ги в торбичката, и я захвърли в ъгъла на раклата. После, загърната плътно в шала си, пропълзя в леглото. Трепереше толкова силно, че не успя да заспи.
Хюго излезе на езда още на развиделяване, Катрин спа до късно. Жените в галерията изгледаха косо Алис, когато тя излезе от стаята си, със спокойно лице, наметнала червената си пелерина.
— Отивам в тресавищата — каза тя на Илайза. — Имам нужда от още билки за Катрин. Тя още ли спи?
— Да — каза Илайза. — Кога ще се върнеш?
Алис я погледна студено.
— Ще си бъда у дома навреме за вечеря — каза тя. — Ще си взема храна за обяд и ще хапна някъде навън.
— Ще дойда с теб до конюшните — каза Илайза.
Двете с Алис слязоха по стълбите, прекосиха залата, и излязоха през голямата врата към градините. Илайза подтичваше, за да не изостава от Алис, докато минаваха през портата, през моста и по моравата към конюшните.
— Кобилата е хубава — каза Илайза завистливо, когато конярят изведе новата кобила на Алис.
— Да — каза Алис с мрачно задоволство. — Хубава е. Беше скъпа — тя щракна с пръсти към конярчето. — Донеси ми малко храна от кухнята. Ще обядвам навън. — Момчето се поклони ниско и хукна.
— Хюго спа при Катрин цяла нощ — каза Илайза с поверителен шепот, като гледаше как момчето тича към вратата на готварницата.
— Знам — каза Алис студено.
— Отвърна ли се вече от теб? — попита Илайза.
Алис поклати глава.
— Аз нося неговия син — каза тя студено. — Мястото ми е сигурно.
Илайза я погледна с нещо близко до съжаление. Алис долови погледа ѝ и почувства как поруменява.
— Какво има? — запита тя. — Какво зяпаш?
— Щеше да бъдеш в по-голяма безопасност, ако се беше омъжила за онзи войник, който лейди Катрин ти избра — каза Илайза остро. — Ако искаш да знаеш какво можеш да очакваш от един мъж, той щеше да е подходящият за теб. Хюго е изменчив като времето. Сега той се върна отново при Катрин, после ще бъде с друга жена. Никога не можеш да кажеш, че положението ти е сигурно, ако се уповаваш на Хюго.
Конярят се връщаше тичешком с малка кожена торба в ръка. Върза я на седлото и изведе кобилата напред.
— Той ми купи това, нали? — каза Алис на Илайза, като сочеше кобилата. — Имам и цяла ракла, пълна с рокли. И нося в корема си неговия син. Положението ми тук е достатъчно сигурно, нали?
Илайза сви рамене, като държеше торбата за билките на Алис, докато конярят ѝ помагаше да се качи.
— Той е изменчив — каза тя отново. — Жена, която живее като блудница, трябва да отделя много пари настрана. Това е рискована работа. Ти се издигна много високо, Алис, но ми се струва, че вече слизаш по обратния път.
— За теб съм „мистрес“ Алис! — заяви гневно Алис. Изтръска полите на червената си рокля, приглади скъпата бродирана горна пола, и взе в ръка поводите. Сведе поглед към Илайза, сякаш тя беше просякиня пред портите, а Алис — изтънчена дама. — За теб съм „мистрес“ Алис — повтори тя.
Илайза сви рамене.