— Чуйте я само — монахинята-бегълка! — възкликна тя, вгледана в огъня. — Чуйте момичето, което е работило в градината с билките и в помещението за приготвяне на отвари, и в лечебницата на монахините, и въпреки това отрича силата на растенията! Отрича силата на молитвата! Изцерява ги, моето момиче, защото в нея има сила. А за да кажат молитвата, трябва да си поемат дъх. Това ги успокоява. Нареждам им да отправят молитвата към небето, така че се налага да отворят някой прозорец и да вдишат чист въздух. Всички, които са умрели от повръщането, са били слаби и болнави, и са живели сред панически страх в мръсни стаи. Заклинанието действа, защото е силно. И помага, ако вярват в него.
Алис се прекръсти — незабележим жест между гърдите. Морах щеше да ѝ се подиграе, ако беше видяла.
— А щом могат да платят за заклинание, значи могат да плащат за добра храна и чиста вода — каза разумно Морах. — Има вероятност да са по-силни, преди болестта да ги повали. Богатите винаги са благословени.
— А ако заклинанието не помогне? — попита Алис.
Лицето на Морах стана сурово.
— По-добре се моли на твоята Повелителка никога да не се провали — каза тя. — Ако не подейства, мога да кажа, че са били омагьосани от друга сила, или че заклинанието не е подействало, защото не са го направили както трябва. Ако не подейства, ще отида начаса при наследниците и ще се опитам да купя приятелството им. Но ако са жадни за мъст и добитъкът им също умре, тогава ние с теб трябва да стоим далеч от Боус, да се скрием и да гледаме да не се мяркаме пред очите на хората, докато тялото не бъде погребано и те не забравят.
— Това е грешно — заяви убедено Алис. — В абатството следвахме написаното в старите книги, познавахме билките, които отглеждахме, правехме от тях настойки и ги пиехме от размерени чаши. Това не е билкарство, а безсмислица. Лъжи, облечени в простонароден латински за страх на децата!
— Безсмислици, тъй ли? — запита Морах: бързо пламващият ѝ гняв се бе разбудил. — В това село има хора, готови да се закълнат, че мога да накарам някоя жена да пометне, като ѝ намигна! В това село има хора, които си мислят, че мога да убия здраво животно, като щракна с пръсти над ведрото, от което пие вода. В това село има хора, които мислят, че дяволът ми говори в съня ми и че всички негови сили са на мое разположение!
— Не се ли страхуваш? — попита Алис.
Морах се изсмя, дрезгаво и диво.
— Дали се страхувам? — попита тя. — Че кой не се страхува? Но повече се страхувам да не загина от гладна смърт тази зима, или да не умра от студ, защото нямаме дърва за горене. Откакто ми откраднаха земята, нямам избор. Откакто ми отнеха земята, се страхувам. Та аз съм знахарка — разбира се, че се страхувам!
Тя остави настрана чукалото и хавана, а после започна да изсипва с лъжица праха; в едно късче хартия, после — в друго, без да ѝ трепнат ръцете.
— Освен това — каза тя лукаво, — сега се страхувам много по-малко отпреди. Много, много по-малко отпреди.
— Наистина ли? — попита Алис, разпознала заядливата нотка в гласа на Морах.
— О, да — каза Морах весело. — Ако потърсят вещица в Боус сега, кого мислиш, че ще хванат най-напред? Една дребна старица с няколко билки в кесията, която си е тук от години и никога не е сторила голяма вреда — или една греховно красива девойка, която не говори с никого, нито пък се задява с мъжете. Момиче, което не е нито девица, нито жена, нито светица, нито грешница. Момиче, което виждат в Боус много рядко, но винаги загърнато с наметка и с покрита с шал глава. Момиче, което не разговаря с никого, и няма приятелки на своята възраст. Девойка, която отбягва мъжете, и свежда поглед, когато мъж пресече пътя ѝ. Ти си тази, която би трябвало да се страхува, Алис. На теб гледат като на странна жена, като на необикновен човек. Затова мислят, че ти притежаваш умението да лекуваш повръщането. Теб ще възхваляват или обвиняват. Ти си тази, която би трябвало да се страхува!
— Невъзможно е да мислят, че това са заклинания! — възкликна Алис. — Още отначало ти казах, че са молитви! Ти ме помоли да напиша молитва и аз го направих! Невъзможно е да мислят, че правя магии!
— Хайде! — Морах махна нетърпеливо към нея. — Напиши още! Напиши още! Молитвата ми трябва, за да увия тези дози. Именно написаното от теб, Алис, кара праха да действа. Откакто ти се върна, копърът започна да лекува повръщането. Говори се, че ти си изкусната знахарка, а аз съм твоя прислужница. Казват, че дяволът те е пратил. Казват, че полите на расото ти са опърлени от огньовете на ада — и че си невеста на дявола.