— Трябва да седна — каза тя с извинителен тон. — Много съм слаба.
Тя се отпусна на едно столче. Алис се смъкна на колене до игуменката.
— Как дойдохте тук? — попита тя.
Жената се усмихна.
— Мисля, че Светата Дева трябва да ме е довела при теб — каза тя. — Боледувах през всичкото това дълго време, укриха ме верни и предани люде в една ферма близо до Стартфорт. Те ми казаха за този коптор. Някога тук живеела старица, но изчезнала. Мислеха, че ако заживея тук и продавам церове на онези, които ме помолят за това, имам най-добър шанс да съм в безопасност. Надявахме се, че не след дълго никой вече няма да прави разлика между едната старица и другата.
— Тя беше вещица — каза Алис с отвращение. — Беше мръсна стара вещица. Всеки би могъл да ви различи.
Майка Хилдебранд се усмихна.
— Тя е притежавала повече познания, отколкото е било безопасно за нея — каза тя. — Такава съм и аз. Тя е била жена, по-мъдра, отколкото подобава на положението ѝ, такава съм и аз. Тя сигурно е била жена, която по случайност или по избор е живяла извън закона, такава съм и аз. Ще живея тук, скрита, в мир с душата си, докато времената се променят и мога отново да почитам Бог в избраната от Него Църква.
Тя се усмихна на Алис, сякаш това беше живот, който всеки би избрал, на който една мъдра жена би завидяла.
— А ти? — попита тя тихо. — Скърбях за теб и се молех за безсмъртната ти душа през всяка нощ от живота си, откакто те видях за последен път. А сега отново си при мен! Със сигурност Бог е добър. А ти, сестро Ан? Как се спаси от пожара?
— Събудих се, когато започна пожарът — излъга бързо Алис. — Хукнах към параклиса да ударя камбаната, когато ме хванаха. Отведоха ме в гората да ме изнасилят, но успях да избягам. Отидох далече, чак до Нюкасъл, търсейки друг манастир, за да мога да опазя обетите си; но никъде не беше безопасно. Когато се върнах да потърся вас или някоя от сестрите, лорд Хю в замъка научи за мен и ме нае като свой писар.
Лицето на майка Хилдебранд беше строго.
— Той нареди ли ти да положиш клетва, за да се отречеш от своята Църква и от вярата си? — попита тя. Ръцете ѝ все така трепереха паралитично, тя си оставаше същата крехка старица. Но гласът ѝ беше силен и уверен.
— О, не! — възкликна Алис. — Не! Лорд Хю вярва в старите ритуали. Той ме предпази от това.
— А ти спазваше ли обетите си? — попита старицата. Тя хвърли поглед към скъпата рокля на Алис, червената рокля на блудницата Мег, която беше умряла от шарка.
— О, да — каза Алис бързо. Вдигна бледото си, сърцевидно лице към майка Хилдебранд. — Спазвам часовете за молитва безмълвно, в собствения си ум. Не мога да се моля гласно, разбира се, нито мога да избирам какво да обличам. Но постя, когато е редно, и не притежавам никаква собственост. Не съм докосвана от мъж. Готова съм да ви покажа покорството си. Не съм нарушила нито един от най-важните си обети.
Майка Хилдебранд погали бузата на Алис.
— Добре си се справила — каза тя меко. — Ние с теб понесохме тежко и изнурително изпитание, дъще моя. Често си мислех, че е по-лесно за другите, онези, които загинаха в онази нощ и са в рая днес, отколкото за мен — да се опитвам да се придържам към обетите си и да се боря със свят, който става по-порочен с всеки изминал ден. А за теб трябва да е било също толкова трудно — каза нежно майка Хилдебранд. — Слава на Бога, че сега сме заедно. Не трябва да се делим никога повече.
Алис скри лице в скута на майка Хилдебранд. Старата жена отпусна ръка върху светлокосата ѝ глава.
— Такава прекрасна коса — каза тя нежно. — Бях забравила, сестро Ан, че си толкова руса.
Алис ѝ се усмихна.
— Не съм виждала косата ти от момичешките ти години — спомни си майка Хилдебранд. — Когато най-напред дойде при мен, от греховния свят, със светлата си къдрава коса и бледото си, красиво лице. — Тя направи пауза. — Трябва да се пазиш от греха на суетата — каза тя тихо. — Сега, когато отново си захвърлена в света като обикновена жена. Сега, когато си облечена в червена рокля, сестро Ан, и носиш косата си разпусната.
— Карат ме да се обличам така — каза Алис бързо. — Нямам други дрехи. И сметнах за редно да не излагам на опасност лорд Хю, който ме закриля, като настоявам за тъмна рокля.
Майка Хилдебранд поклати глава, неубедена.
— Много добре — каза тя. — Налагало се е да правиш компромиси. Но сега можем отново да си създадем собствен живот. Ще започнем тук, в тази малка колиба. Ще създадем нов манастир тук. Само ние двете засега, а по-късно може да има и още жени. Ти и аз ще спазваме обетите си и ще водим живота, който ни е предписан. Ще бъдем малка светлинка в мрака на тресавището. Ще бъдем малка светлинка за света.