— Тук? — каза Алис, изумена. — Тук?
Майка Хилдебранд се засмя с някогашния си смях, изпълнен с увереност.
— Защо не? — каза тя. — Нима си мислеше, че службата на Светата Дева означава само пищни одежди, сребро и свещи, сестро Ан? Достатъчно разумна си, за да знаеш, че не е така! Нашата Повелителка е била скромна жена, вероятно е живяла в дом, не по-добър от този! Синът ѝ е бил дърводелец. Защо би трябвало да искаме повече от онова, което е имала Тя?
Алис почувства как зяпва. Опита се да си събере мислите.
— Но, майко Хилдебранд — каза тя, — не можем да живеем тук. През лятото е поносимо, но зиме е ужасно трудно. Нямаме пари, нямаме храна. А хората ще говорят за нас, и после ще дойдат войниците…
Майка Хилдебранд се усмихваше.
— Бог ще се погрижи, сестро Ан — каза тя нежно. — Неспирно се молих за теб, неспирно се молих да заживея отново под правилата на нашия Орден, и сега, виждаш ли, моите молитви получиха отговор.
Алис поклати глава.
— Не са получили отговор — каза тя отчаяно. — Това не е отговорът на молитвите ви. Зная какво е тук! Мръсно и студено е. В градината не расте нищо, годно за ядене, зиме снегът се натрупва на преспи чак до вратата. Бог не иска да бъдем тук!
Майка Хилдебранд се засмя — старият ѝ, уверен смях.
— Изглежда, че си дълбоко посветена в мислите Му, та говориш с такава увереност! — каза тя тихо. — Не се плаши толкова, сестро Ан. Нека вземем онова, което Той ни дава. Той ни събра отново, дари ни с този покрив над главите ни. Не ще и дума, Той е добър!
— Не! Не е възможно… — упорстваше Алис. — Трябва да се махнем. Трябва да отидем във Франция или Испания. В Англия вече няма място за нас. Предизвикваме съдбата, ако останем тук и се опитаме да изповядваме вярата си.
Старата игуменка се усмихна и поклати глава.
— Заклех се да изповядвам вярата си тук — каза тя тихо. — Беше ми наредено да оглавя орден тук, в Англия. Никой не е казвал, че ако стане трудно, трябва да избягам.
— Ние няма да бягаме! — настоя Алис. — Ще намерим друг манастир, ще ни приемат. Ще спазваме обетите си, ще водим живота, който е редно да водим.
Игуменката се усмихна на Алис и отново поклати глава.
— Не — каза тя меко. — Бог ме дари с трийсет години на богатство и удобство, през които Му служех сред изобилие. Сега Той ме призова към лишения. Как да Му откажа?
— Майко Хилдебранд, не можете да живеете тук! — Алис повиши раздразнено глас. — Вие не знаете нищо за живота тук. Не разбирате. Ще умрете тук през зимата. Това е лудост!
Грубите думи на Алис бяха последвани от кратко, стъписано мълчание. После майка Хилдебранд проговори кротко, но категорично.
— Вярвам, че това е Божията воля — каза тя. — А моите обети за послушание ме задължават да изпълнявам волята Му. — Тя замълча за миг. — Както и теб — каза.
— Но не е възможно… — промърмори Алис непокорно.
— Както и теб — повтори майка Хилдебранд по-бавно, с предупредителен тон.
Алис въздъхна и не каза нищо.
Между двете жени се възцари мълчание. Алис, хвърляйки поглед нагоре от мястото си в краката на майка Хилдебранд, където бе коленичила, видя, че очите на игуменката бяха пълни със сълзи.
— Аз… — поде тя.
— Кога можеш да се присъединиш към мен тук? — запита настойчиво майка Хилдебранд. — Трябва да започнем новия си живот веднага. Трябват много неща, които ти можеш да осигуриш.
Разкаянието на Алис трая само един кратък миг.
— Не зная кога мога да дойда — каза тя объркано. — Животът ми в замъка е толкова несигурен… — тя млъкна, без да довърши, мислейки си за Хюго и Катрин, и за собственото си бебе, което растеше в утробата ѝ. — Бих могла да дойда навярно следващата седмица — каза тя. — Бих могла да дойда за няколко дни другата седмица.
Майка Хилдебранд поклати глава.
— Това не е достатъчно, сестро Ан — каза тя тихо. — Живяла си далеч от нашия свят Орден в продължение на много месеци, но преди това живя с нас много години. Не може да си забравила нашата дисциплина толкова скоро. Можеш да си отидеш сега, но трябва да се върнеш утре, облечена в проста черна рокля, и да носиш това, което лорд Хю е готов да дари доброволно. Що се отнася до останалото, ще отглеждаме сами храната си и сами ще си тъчем плат. Сами ще си направим свещи от тръстика и овча лой, и ще препишем сами книгите си по памет. Ще месим хляб и ще го продаваме на пазара, ще ловим риба и ще продаваме улова си. Ще правим прости лекарства и ще ги продаваме или раздаваме на хора, които са в нужда.
Алис държеше очите си сведени, за да не може майка Хилдебранд да види паниката ѝ и убедения ѝ, категоричен отказ.