— Бъдещето за нашата Църква изглежда много мрачно — каза майка Хилдебранд. — Но така е било и за самия свети Павел, или за свети Кътбърт, когато по-рано английската църква е била почти унищожена от езичниците. Тогава, както и сега, Господ призовал Своя народ да Му служи в тъмнина, в тайна и в нищета. Тогава, както и сега, тяхната вяра възтържествувала. Бог ни е призовал за особена мисия, сестро Ан, само Той знае колко велико ще бъде нашето дело.
Алис мълчеше. Майка Хилдебранд вече не приличаше на изнурена старица. Лицето ѝ беше осияно от радост, гласът ѝ — укрепнал от увереност. Тя млъкна и се усмихна на Алис с познатата, любяща усмивка.
— Върви си сега — каза кротко игуменката. — Сигурно наближава шестият молитвен час. Моли се, докато се връщаш в замъка, а аз ще се моля тук. Нали не си забравила дневните молитви, сестро Ан?
Алис поклати глава. Не можеше да си спомни и една дума от тях.
— Помня ги всичките — каза тя.
Игуменката се усмихна.
— Казвай ги в определените часове — рече тя. — Бог ще ни прости, че не сме на колене в параклиса Му. Ще разбере. А утре, когато дойдеш, ще ми изповядаш греховете си и ще започнем начисто.
Алис кимна безмълвно.
Игуменката се надигна от столчето. Алис видя, че тя вървеше много вдървено, сякаш гърбът, бедрените кости и краката я боляха.
— Малко съм отпаднала — каза тя, когато долови погледа на Алис. — Но щом започна да работя в градината, отново ще стана здрава и силна.
Алис кимна и излезе през вратата. Игуменката стоеше на прага. Алис отвърза юздата на кобилата, и тогава си спомни за торбата си с храна.
— Ето — каза тя. — Донесох си това за обяд, но ще го оставя на вас.
Мъдрото старо лице на игуменката светна в усмивка.
— Ето, виждаш ли, дете мое! — възкликна тя възхитено. — Бог се погрижи за нас, и ще се грижи за нас отново и отново. Не бъди малодушна, сестро Ан! Уповавай се на Него, и Той ще ни доведе до голяма радост.
Алис кимна безмълвно, прескочи преградата за овцете и се настани на седлото.
— Много е хубава тази кобила — отбеляза игуменката. — Твърде добра за една обикновена служителка в замъка, бих казала.
— На лейди Катрин е — каза Алис бързо. — Тя носи дете от младия лорд и не може да язди. Искат да яздя нейната кобила, за да я раздвижвам.
Игуменката кимна бавно, местейки поглед от кобилата към Алис. За един миг Алис беше завладяна от смразяваща увереност, че старата жена разбира всичко, може да види всичко. Лъжите, магьосничеството, вървящите восъчни кукли, убийството на Морах, и леглото с трите извиващи се, ненаситни тела. Смехът на Хюго, когато я нарече своя покварена блудница, отекна в слънчевия следобеден въздух около тях.
Майка Хилдебранд се вгледа в лицето на Алис, без да се усмихва.
— Ела утре — каза кротко тя. — Мисля, че си била съвсем близо до много тежък грях, дъще моя. Ела утре, тогава можеш да ми се изповядаш, и с Божието напътствие аз ще опростя греховете ти.
— Не съм се доближила до греха — каза Алис задъхано. Успя да се усмихне ясно и искрено. — Дори за миг не съм се доближила до греха, хвала на Бога! — каза тя без колебание.
Майка Хилдебранд не се усмихна в отговор. Отмести поглед от скъпия, красив кон към богатата, добре изработена сбруя, а оттам — към Алис в червената рокля със сребристия бродиран корсаж и вишневочервената наметка, и предишната радост напусна старото ѝ лице. Изглеждаше така, сякаш я бяха ранили право в сърцето.
— Утре по пладне — каза тя твърдо, обърна се и влезе обратно в колибата.
Алис проследи как вратата се затваря зад крехката фигура, и остана да стои още миг. Не се чу изщракване на огниво, от зарешетения прозорец не се понесе дим. В колибата сигурно нямаше сухи подпалки, може би само една-две свещи от напоена с лой сърцевина от тръстика. Може би Морах беше скрила огнивото. Но дори и да имаше — майка Хилдебранд нямаше да знае как да запали огън.
Алис рязко обърна кобилата към замъка.
— Хайде! — каза тя навъсено. Срита силно кобилата, а животното трепна и препусна напред, като едва не я хвърли от седлото. — Хайде! — нареди тя.
Глава 25
Когато Алис се приближи с коня си до вътрешната порта на замъка, надолу по стълбите се зададе тичешком Илайза, провря се покрай войниците и със сила я свлече от седлото.
— Ела веднага! Ела веднага! — възкликна тя с настойчив, тих глас. — Става дума за Катрин! Има болки. Никоя от нас не знае какво да прави! Слава Богу, че ти вече се върна! Канеха се да изпратят войниците да те търсят!