— Идва преждевременно — каза Алис. — Може ли да си сгрешила с датите, Катрин? Едва наближаваш седмия месец. Бебето още не би трябвало да идва.
Катрин ахна от нов пристъп на болка.
— Може и да съм, може и да съм — каза тя. — Но не и с два или три месеца. Има нещо нередно. Чувствам го!
— Какво чувстваш? — попита настойчиво Алис. В дъното на ума ѝ се таеше мисълта, че може би нещо се е объркало с бременността на Катрин. Че детето няма да се роди, или няма да е син. Или ще се роди мъртво. Ако пък Катрин умреше…
— Чувствам се странно — каза Катрин. Гласът ѝ сякаш идваше много отдалеч. — Помогни ми, Алис! Ти ме обичаш много, знам! Помогни ми, Алис! Имам чувството, че детето сякаш се изхлузва от мен, топи се и се изплъзва!
Алис отметна завивките назад. Пълните, подпухнали крака на Катрин бяха осеяни със сини вени, порозовели от топлина. Алис неохотно дръпна нагоре долната риза на Катрин и погледна. Долният чаршаф беше изцапан с бледа, гъста като крем течност.
— Това водите ти ли са? Изтекоха ли ти водите? — попита Алис.
Катрин поклати глава, тялото ѝ се сгърчи, тя бе разтърсена от болезнен спазъм.
— Не знам, не мисля така — каза тя. — Нямаше нищо друго освен това изтичане.
— Нямаше кръв? — попита Алис.
— Не — каза Катрин. — Алис, задръж бебето в мен. Чувствам го как се топи.
Алис дръпна дрехата на Катрин надолу и положи ръка върху закръгления ѝ корем.
— Държиш се глупаво — каза тя твърдо. — Глупаво и истерично. Бебетата не се топят. Виждам, че те боли, и мога да ти помогна да понесеш болката си; но няма кръв, а водите ти не са изтекли. Бебето ти е още в утробата ти и е добре. Бебетата не се топят.
Катрин понечи да се надигне в леглото, подпирайки се с ръце. Погледна Алис; лицето ѝ беше обезумяло, косата ѝ — разрошена, очите — изцъклени.
— Казвам ти, че той се топи — изпищя тя. — Защо не искаш да ме чуеш, глупачка такава! Защо не искаш да направиш каквото ти казвам! Направи нещо, за да опазиш бебето! Той се топи. Чувствам го как се топи! Той се топи вътре в мен и се изплъзва!
Алис бутна Катрин обратно назад на възглавниците и я хвана здраво за раменете.
— Тихо — каза тя грубо. — Тихо. Това е невъзможно, Катрин. Грешиш. Бръщолевиш безсмислици.
Отпусна ръка върху закръгления корем на Катрин, а после я отдръпна отново в инстинктивен ужас. Катрин нададе нов стон.
— Казах ти — изплака тя.
Алис отново положи ръка: не можеше да повярва в онова, което чувстваше под дланта си. И отново, съвсем ясно, почувства как заоблената пълнота на корема на Катрин се сляга и спада. Нещо под дебелия слой плът се раздвижи и избълбука. Когато това стана, Катрин изстена отново.
— Бебето си отива — каза Катрин отчаяно. Тя надаваше дълбоки гърлени стенания, животинско ръмжене, което изобщо не звучеше като женски глас. — Не мога да го задържа. Той си отива — каза тя.
Алис отметна ризата на Катрин нагоре и погледна отново разтворените ѝ крака. Локвата от кремообразна бяла течност се беше разпростряла по чаршафите. Алис се задави и преглътна с усилие.
— Не знам какво е това нещо. Не знам какво да правя — промърмори тя.
Катрин дори не я чу. Тя изпъваше тялото си нагоре, и когато изпъчи корема си към тавана, Алис видя как формата на закръглената издутина се разлива и изменя като речна тиня.
— Не мърдай, не мърдай — нареди Алис безпомощно. — Лежи неподвижно, Катрин, и нищо няма да се случи!
— Той си отива! — изплака Катрин. — Не мога да го задържа вътре. Не мога да го задържа. Оххх!
Докато тя стенеше, Алис видя как родилният канал се разтваря и се разширява. Зърна бледо телце и в един внезапен миг на надежда си помисли, че бебето ще се роди цяло и здраво, че може дори да го спаси, че Катрин може да е объркала датите и бебето е готово да се роди.
— Виждам го! — възкликна тя. — Остави го да излезе, Катрин, остави го да излезе. Готова си да родиш. Остави го да излезе!
Катрин се отпусна на леглото, коремните ѝ мускули се мъчеха да изтласкат бебето навън, на бял свят. Алис пъхна малките си, ловки ръце в родилния канал и внимателно улови телцето вътре. За миг напипа бебето — дребно, добре оформено; почувства закръгления му задник и един твърд, мускулест крак. Ръцете ѝ се плъзнаха по добре оформеното рамо и напипаха свитата му в юмруче ръчичка. Бебето лежеше на една страна. Съсредоточена, Алис се усмихна и плъзна ръце нагоре по топлото, мокро тяло, за да намери главата, да го изведе навън, да го издърпа с главата напред. Рамото му беше заоблено и гладко на допир. Внимателните ръце на Алис посегнаха нагоре към закръгления му, твърд череп и усетиха фините очертания на лицето.