Алис кимна бавно, без да каже нищо.
— Ако узнаят… — Катрин не довърши. Очите ѝ обходиха с търсещ поглед унилото, ужасено лице на Алис. — Ако узнаят за това, ще се отърват от мен — каза тя с много нисък глас. — Ще кажат, че съм… противоестествена.
Алис кършеше ръце, опитвайки се да изтрие противния восък. Беше заседнал между пръстите ѝ. С бързи, нервни движения тя чоплеше ноктите си.
Катрин се взираше в нея.
— Как е възможно такова нещо? — настоя тя. — Алис? Виждала си много раждания. Как може да се случи подобно нещо?
Алис се поколеба. Споменът за восъчната кукла, изобразяваща Катрин, със закръгления восъчен корем, и малките бучки восък, които беше моделирала, за да оформи закръгления корем, беше много ярък и жив в паметта ѝ. Беше съединила восъчната кукла, изобразяваща Катрин, с противния восъчен пенис на куклата, която представляваше Хюго. Беше дала заповеди на куклата, казвайки ѝ, че бебето ще бъде истинско копие на баща си, на своя восъчен баща. Предупреждението на Морах, че „понякога те разбират погрешно“ изплува в паметта ѝ.
— Не знам — каза тя; инстинктът ѝ за самосъхранение победи ужаса. — Трябва да е някаква ужасна болест вътре в теб. Трябва да е някаква зараза в тялото ти. Ти си стерилна и единственото, което можеш да заченеш, което можеш да изкараш от тялото си, е тази противна мръсотия.
Катрин почти не трепна: толкова дълбок беше ужасът ѝ.
— Аз съм виновна — каза тя бавно, сякаш учеше урок, който ѝ бе трудно да разбере. — Нещо не е наред вътре в мен.
— Да — каза Алис, без да я е грижа за огромния срам на Катрин.
Замълчаха отново.
— Скрий го — каза Катрин. — Не искам никой да узнае. — Тя хвърли поглед към огъня. — Изгори го.
Алис кимна. Катрин се извлече от леглото, задъхвайки се от усилието, и двете жени измъкнаха долния чаршаф, раздраха го наполовина и после го разкъсаха отново. Всяко парче навиха на руло и го сложиха върху малкия огън. Той започна да тлее мрачно, а когато восъкът се подпали, огънят потрепна и запращя, разгаряйки се със зловещ жълт пламък. Димът миришеше като в работилница за щавене на кожи.
— Косата ти — каза Катрин, с треперлив глас. — И лицето ти.
Тя внимателно изчопли восъка от косата на Алис. Алис затърка кожата на лицето си, докато малките бели люспи изпадаха от него. Потръпна, докато ги изчопляше от кожата си.
— Роклята ти — каза Катрин.
Червените ръкави на Алис бяха побелели до лакти от восъка, роклята ѝ беше опръскана отпред с бели петънца. Алис стоеше неподвижно, докато Катрин развързваше роклята ѝ, после се измъкна от нея. От раклата на Катрин взе стара рокля, която Катрин не беше носила, откакто забременя. Катрин мълчаливо пристегна Алис в роклята. Алис взе чист чаршаф, който се проветряваше край огъня, и оправи леглото.
— Ще трябва да влязат и да те видят — каза тя.
Катрин кимна.
— Ще питат за тялото — предупреди тя.
Алис кимна. Взе една купа и наля вътре малко вода, разкъса една кърпа за хранене и я завърза на малки възли, сипа вътре половин чаша червено вино и плисна останалото върху леглото. Течността се разля в тъмночервено петно. После тя покри купата с парче плат от масата.
— Никой няма да гледа това твърде отблизо — каза тя. — Може да ти се размине.
Катрин беше придобила болезнен жълтеникав цвят.
— Чувствам се слаба, сякаш ще припадна — каза тя.
Алис кимна.
— Приеми ги, а после ще можеш да си починеш — каза тя без особено съчувствие. — Как мислиш, че се чувствам аз? Повръща ми се. — Тя отиде да отвори вратата.
— Алис — спря я Катрин. Алис се обърна.
— Закълни се, че никога няма да кажеш на никого. Никога на никого! — настоя Катрин.
Алис кимна.
— Особено на Хюго — каза Катрин. — Закълни ми се, че никога няма да кажеш на Хюго, че съм… — тя млъкна насред изречението, после довърши: — Че съм носила в утробата си чудовище.
Лицето на Алис беше сурово.
— Той ще трябва да узнае, че не можеш да зачеваш — каза тя с усилие.
Катрин се поколеба. Погледна Алис, сякаш я виждаше за пръв път, забелязвайки студенината на мрачното ѝ лице.
— Да — каза Катрин бавно.
— Няма да му кажа, че е било чудовищно — каза Алис. — Той никога няма да узнае от мен, че от утробата ти са излезли буци бял восък. Буци миризлив восък.
Катрин сведе очи.
— Срамувам се — каза тя, с много нисък глас.
Алис я погледна без съжаление.
— Ще опазя тайната ти — каза тя. — Няма да му кажа за това.
Изчака да чуе отговора на Катрин. Но отговор не последва и тя се измъкна през вратата.