Хюго чакаше най-близо до вратата, но когато Алис влезе, всички в претъпканата галерия млъкнаха и погледнаха към нея. Старият лорд и Дейвид тръгнаха веднага към нея. Алис сключи ръце и сведе поглед.
— Милорд — каза тя. — Лорд Хюго. Имам много тъжни новини. Родилните мъки на лейди Катрин започнаха преждевременно и тя изгуби детето.
Разнесе се неясно жужене от разговори и коментари. Очите на Хюго се впиха като горящи въглени в лицето на Алис, баща му беше мрачен като буреносен облак.
— Тя е в състояние да те приеме — каза Алис на Хюго. Срещна погледа му с изражение на безгранична нежност. — Толкова съжалявам, Хюго — каза тя. — Никой не можеше да направи нищо за Катрин. Още от самото начало за нея беше твърде трудно да зачене, а беше и болнава.
Той се провря грубо покрай нея и влезе в стаята на Катрин. Старият лорд се приближи и хвана Алис за ръкава.
— Какво е предизвикало помятането? — настоя той. — Тя слезе на вечеря снощи, да не би да се е преуморила?
Алис се наведе и доближи уста до ухото му.
— Детето щеше да се роди увредено — каза тя. — По-добре е, че вече го няма.
Старият лорд доби такъв вид, сякаш го бяха ударили.
— За Бога, не! — възкликна той. — Не! Някакво мръсно проклето сакато същество от моя род! И то след всички тези години на чакане!
— Може ли тя да има друго дете? — Управителят Дейвид се приближи до Алис — Според вас, мистрес Алис? Лейди Катрин ще зачене ли отново?
Алис срещна погледа му.
— Мисля, че не — каза тя. — Навярно е по-добре да повикате лекар, за да прецени. Но аз съм сигурна. Тя не може да зачене нормално дете.
Старият лорд се отпусна тежко в един стол, опря двете си ръце върху бастуна и се втренчи в далечината.
— Това е горчив удар, Алис — каза той меко. — Горчив удар. Бебето на Катрин вече го няма, а с него — и шансовете ѝ за друго. И всичко това — в един следобед. Горчив удар.
Вратата на Катрин се отвори отново и излезе Хюго. Лицето му беше спокойно. Линията между веждите му беше дълбока, устата мрачно свита.
— Тя ще си почива сега — каза той. — Някой да отиде и да седи при нея.
Илайза и Рут направиха реверанс и се вмъкнаха в стаята.
— Тя каза, че би искала да види вас, сър — каза Хюго на баща си. — Искаше да помоли за благословията ви.
— Благословията да върви по дяволите — каза старият лорд, като с мъка се изправи на крака и удари с бастуна си по пода. — Не желая да я виждам. Тя е безплодна, синко! И пропиля толкова години в този замък, че не искам и да ги броя. Ще я видя, ако може да докаже, че е плодовита. Няма полза от седене край постелята на болна безплодна жена. Няма полза от безплодна жена! Станал съм баща на двайсет и три копелета, доколкото знам, и на три законни деца, едното от тях — син. Никога не съм поглеждал втори път жена, за която зная, че е безплодна, и никога няма да го направя.
Той щракна с пръсти, давайки знак на пажа да отвори вратата, и закрачи решително към нея. Хората в стаята се дръпнаха назад, за да го пуснат да мине, изплашени от гнева му.
— Ти — нареди той, като посочи към Алис. — Ела в стаята ми! Имам работа за теб! — После, когато Алис тръгна към него, изпъчила корем, който опъваше роклята ѝ, той се спря.
— Не — каза. — Бях забравил. Върви да си почиваш. Върви и седни да шиеш, или да пееш, или нещо такова. Но гледай да си добре, Алис.
— Дейвид! Избери ѝ прислужница, която да ѝ помага и да ѝ носи нещата. И се погрижи да има удобен стол в стаята си. Тя трябва да си почива. Трябва да си почива. Трябва да е здрава. Тя носи детето на Хюго. И се погрижи да има за ядене всичко, което пожелае. Намирай ѝ всичко, каквото поиска! Тя трябва да има всичко, което поиска!
Дейвид се поклони усмихнато, бързият му, остър поглед обходи Алис.
— Да, милорд — каза той.
Старият лорд кимна.
— Пази я — каза той. — Няма вече да излизаш на езда, Алис, трябва да си стоиш на сигурно място у дома. — Той погледна Хюго. — Не я оставяй да стане толкова дебела като другата — каза той. — Това беше проблемът там. Пази я, както би пазил добра кобила за разплод — да се храни, но да не се тъпче. Тя ще седи до мен на масата всяка вечер, за да мога да виждам какво яде.
Хюго кимна, без да се усмихва.
— Както желаете, сър — каза той студено. — Ще изляза за малко с коня си. Дойде ми до гуша от тези женски истории.
Старият лорд кимна.
— Дяволски си прав — каза той раздразнено. — Толкова приказки и разноски, и накрая — една ялова свиня.
Двамата излязоха от стаята. Хюго затрополи шумно надолу по стълбите, крещейки да му доведат коня. Прислужничките, слугите, свободните от дежурство войници и пажовете бавно излязоха от стаята, шепнейки помежду си, шушукайки клевети, скандални думи, зложелателни слухове. Алис стоеше в средата на стаята, без да помръдне. На излизане всички ѝ направиха нисък реверанс или поклон. Алис не се усмихваше, не реагираше на оказаната почит иначе, освен с рязко кимване. После Дейвид и Алис останаха сами.