Той помълча, после каза:
— Това трябва да престане. За теб е твърде уморително да се суетиш около онази безплодна жена. Това трябва да престане. Катрин може да плаче на нечие друго рамо.
— Хюго? — Хюго вдигна лице от стиснатите си в юмруци ръце, положени на масата пред него, в които бе забил поглед. Старият човек кимна. — Погрижи се за това. Кажи на Катрин, че не може да безпокои Алис. Алис вече не може да ѝ прислужва. Алис не трябва да се преуморява.
Хюго кимна.
— Както желаете, татко.
— Да, огорчен си — каза старият лорд тихо. — Не е чудно. Девет години чакане, а после — нищо. Но ето какво ще ти кажа, момчето ми. Нашата сделка още важи. Ако Алис те дари със син, ще ти дам хиляда паунда. Един син върши също толкова добра работа, колкото друг, когато нямаме избор. Пак ще си получиш обещаното състояние. Как ти се струва това?
— Благодаря ви — каза Хюго. — Великодушен сте. Но аз исках парите, за да финансирам отплаването на кораба. Детето на Алис ще се роди чак през април. Дотогава моят приятел ще е намерил други хора, по-склонни да го подкрепят със средства.
Старият лорд кимна и започна замислено да троши хляба си.
— Имам някои идеи, които ще обсъдя с теб по-късно, Хюго — каза той. — Може да откриеш, че имаш парите навреме. Имам предвид още някои планове.
Хюго съумя да се усмихне мрачно.
— Вие сте голям майстор на кроежите — каза той.
Старият лорд кимна.
— Музика! — нареди той рязко на Дейвид. — И прати някой да ни разсмее. Втръсна ни от безпричинна меланхолия. Една безплодна жена не е нещастие за никой друг, освен за самата себе си. Донеси ми от новото вино, фламандското, и прати да доведат от Касълтън акробати, или жонгльори, или мечка, за Бога. Уреди поне бой с петли, ако не може да се намери нищо друго! Няма да скърбя за Катрин! Имам нови планове! Намери някой да ме разсмее!
Дейвид кимна и щракна с пръсти на един от пажовете. Подхвърли сребърна монета високо във въздуха и момчето скочи към нея, улови я и изхвърча от залата: кучетата започнаха да лаят и да се зъбят по петите му при внезапно настъпилото вълнение. Половин дузина мъже скочиха забързано от пейките и донесоха инструментите си; започнаха да ги настройват нехармонично, и в припряността си се обсипаха взаимно с ругатни. После засвириха, а прислужничките станаха да танцуват — танц в кръг, стар селски танц. Алис, спомнила си музиката от своето детство, ги гледаше, кракът ѝ потропваше в такт.
— Танцувай с тях! — каза старият лорд. — Вземи дамите и танцувай с тях!
Алис му хвърли една усмивка и направи знак на Илайза и Марджъри. Те влязоха в кръга и се включиха в танца. Едно от момичетата танцуваше в средата, докато другите се въртяха около нея; после момичето си избра партньорка и поведоха останалите наоколо по двойки, после второ момиче затанцува самичко в центъра на кръга. Момичетата извиваха шии и отмятаха глави, давайки си сметка за наблюдаващите ги мъже. Тропаха с крака в такт с музиката, а когато правеха дългите широки стъпки около кръга, слагаха ръце на хълбоците си и се поклащаха прелъстително. Алис, с развяваща се руса коса, танцуваше, хвърляйки погледи към Хюго. Когато беше неин ред да застане в центъра на кръга, тя започна да танцува и да се поклаща с вдигната глава, поруменяла, гордо изпъчила закръгления си корем. Когато той я погледна, тя му се усмихна уверено.
Той се ухили: мрачното настроение го напусна, гънката между веждите му изчезна. Каза нещо на баща си, скочи от подиума и се включи в танца. Когато дойде време Алис да си избере партньор, той пристъпи напред и се разнесоха леки ръкопляскания. След Хюго и другите мъже из залата пристъпиха в кръга и затанцуваха. Кръгът стана прекалено широк за пространството между масите и се раздели на два кръга, после — на четири. Музиката ставаше по-висока и настойчива, ритъмът на големия барабан — все по-завладяващ. Алис, в зелената си рокля, се въртеше, обзета от пристъп на тържествуваща чувственост, докато Хюго подскачаше и танцуваше около нея. Когато музиката спря с мелодичен звън на камбанки, тя падна в обятията му, а той вихрено я повдигна и я качи на подиума.
В стаята си над залата, Катрин чуваше музиката, смеха, виковете, аплодиращи Алис, и радостния глух тропот на танцуващи крака. Седнала сама в голямото си легло, с недокоснатия обяд пред себе си, тя слушаше, а едрите сълзи се търкаляха по бузите ѝ.
Този следобед Алис трябваше да напише цял наръч писма за лорд Хю. Тя седеше на масичката в прозоречната ниша, в зелената си рокля, със зелена френска шапчица, покриваща косата ѝ, със зелен шал около раменете.