— Да, можем да имаме още синове — каза тя. — Ти ще бъдеш основател на нов род. Законородени синове.
— Повече синове, отколкото имаше баща ми! Повече синове, отколкото е имал дядо ми! — избъбри Хюго. — Втръсна ми от онова, което говорят за мен — че не мога да стана баща. Ще се оженим и ще се преместим в новата къща, и ще имаме сто синове.
— Ще се оженим ли? — попита Алис меко, готова да заложи на Хюго капан с устно обещание за годеж. Едно обещание за женитба беше най-обвързващото от всички обещания, един почтен мъж не можеше да се отметне. — Нима ме молиш да се омъжа за теб?
— Стотици синове! — възкликна Хюго, внезапно обзет от пиянска бодрост. — Стотици.
— Ще се оженим ли? — прошепна Алис коварно. — Да се оженим и да имаме законни синове. Искаш ли да се ожениш за мен, Хюго?
За миг повярва, че той ще ѝ отговори, че ще получи честната му дума и шанс да го изнудва със собствените му педантични принципи. Но той въздъхна и се просна по лице, зарови се във възглавниците и захърка.
Алис се измъкна изпод него, наметна една завивка около голите си рамене и придърпа един стол до огнището. Загледа пламъците.
— Один — каза тя, мислейки си за празните руни. — Смърт на старите порядки и раждане на новите. Старите животи трябва да си отидат. Старата, скъпоценна любов трябва да отстъпи. Трябва да има смърт.
Един пън се размести и пламна: жълтата му светлина трепна по лицето на Алис, придавайки ѝ вид на омагьосана, на вещица.
— Смърт на старите порядки — повтори тя. — Трябва да има смърт.
Остана да седи мълчаливо за миг.
— Смърт — каза тихо. — Не моята смърт, не на Хюго, не на стария лорд. Но трябва да има смърт. Старата преданост трябва да се промени. Старите любови трябва да умрат.
Дълго време тя не каза нищо повече, а наблюдаваше мълчаливо пламъците. Алис знаеше, че руните предричат смърт — надяваше се да откупи милостта им с една символична смърт на старата си любов и старата си вярност. Но в най-съкровените кътчета на сърцето си Алис знаеше, че руните ще искат кръв.
— Не и моята кръв — изрече тя тихо.
Когато се събуди, Хюго беше бодър и гореше от нетърпение да тръгне на лов. Алис му помогна да облече жакета си, оправи плътния подплатен гръб и раменете и придърпа скъпата копринена подплата през прорезите на ръкавите и гърдите. Дори със сенките под очите от пиенето и с тъмния набол мъх по брадичката, Хюго беше много привлекателен. Алис отиде с него до вратата на женската галерия и го проследи как изтичва с лека походка надолу по стълбите, после кимна на Илайза, която седеше до огъня.
— Донеси ми писалището на Катрин — каза тя и седна на едно столче при тях. Мистрес Алингам бродираше нещо по дългия гоблен, по който работеха още откакто Алис дойде в замъка. Бяха го започнали майката на Катрин и дамите от нейната свита. Катрин и дамите ѝ бяха работили по него. Алис си представяше, че тя и нейните жени ще работят по него дълго след като Катрин напуснеше замъка след изпадането си в немилост. Само една четвърт от него беше завършена. Алис разсеяно издърпа гънките и погледна сложните, ярки цветове на шарките.
— Къде са Рут и Марджъри? — попита тя.
— Излязоха в градината — отвърна мистрес Алингам. — Лейди Катрин спи, но питаше за теб след обяда.
Алис сви рамене.
— Бях при лорд Хю — каза тя. — Не мога да бъда непрекъснато на нейно разположение.
Мистрес Алингам повдигна тънките си вежди, но не каза нищо.
Илайза донесе пулта за писане от слонова кост, който принадлежеше на Катрин. В мастилницата, също от слонова кост, стоеше готово перо, имаше гладки листове хартия и къса свещ за восъчните печати, както и няколко парчета панделка. Алис го взе в скута си със задоволство, докосна всичко, приглади хартията, леко прокара връхчето на пръста си по перото.
Взе перото и написа:
Изпращам Ви тези неща по пратеник, защото не мога да дойда днес, както възнамерявах. Лейди Катрин в замъка е болна и ми е наредено да се грижа за нея. Заради Вашата сигурност, и заради моята собствена, няма да излагам двете ни на опасност, нито ще привличам вниманието към нас, като настоявам за друго. Ще дойда възможно най-скоро. Не казвайте нищо на пратеника. Не ми изпращайте отговор. Ще дойда колкото мога по-скоро.
След като свърши да пише, тя сгъна листа три пъти и капна восък на три локвички около мястото на сгъването, а после притисна малкия печат във всяка от трите. Печатът беше миниатюрен вариант на фамилния герб на Хюго, използван от дамите в семейството му от поколения насам. Алис внимателно изрисува по една елегантна буква „А“ под всеки печат, а после го остави да изсъхне.