— Какво пишеш? — попита Илайза, неспособна да сдържи повече любопитството си.
— В старата колиба на Морах се е заселила нова знахарка — каза Алис. — Нямам представа коя е и откъде е. Но ѝ изпращам някои неща. Когато на самата мен ми дойде времето, ще имам нужда от знахарка, която да помогне при раждането. Ако е опитна и добронамерена, ще повикам нея.
— За онази в Ричмънд се говори, че се справя добре с бабуването — предложи мистрес Алингам.
Алис кимна.
— Тогава ще изпратя подарък и на нея — каза тя. — Добре е да съм подготвена.
— Това не би могло да се случи на теб, нали? — Илайза кимна към вратата на Катрин, където Катрин спеше, сълзите продължаваха да се стичат изпод затворените ѝ клепачи, а леглото бе наквасено с гъста, бяла слуз.
Алис поклати глава.
— Говори се, че това се дължи на някаква слабост у Хюго — каза Илайза, без да я питат. — Че той не можел да направи дете на никоя жена и че ако го стори, детето не оцелява.
Мистрес Алингам присви устни.
— Това помятане не прилича на никое, което съм виждала преди — каза тя. — Лейди Катрин не кърви.
Алис сниши гласа си, за да звучи като техните.
— Има нещо увредено в четирите ѝ основни телесни течности — каза тя. — Помните как бе заченато детето. На нея винаги ѝ е твърде горещо или твърде студено. Направих, каквото можах, за да възвърна у нея някакво равновесие, но детето беше заченато в горещина и сухота и изгубено във влага и студ. Мога да излекувам Катрин, но не мога да променя природата ѝ. Никой не може да я направи плодовита. Никой не може да почисти утробата ѝ.
— Тогава той ще я напусне — изсъска възбудено Илайза.
Алис кимна и сложи пръст на устните си.
Двете жени се спогледаха с блеснали очи.
— А ти носиш детето му! — отбеляза Илайза.
Алис ѝ се усмихна и се изправи на крака, изтръсквайки гънките на яркозелената рокля.
— А ти каза, че падам — напомни тя на Илайза. — Подиграваше ми се, че падам. Нарече ме блудница.
Илайза почервеня.
— Моля те да ме извиниш — каза тя. — Разговарях грубо с теб, Алис… мистрес Алис. Говорих твърде свободно, и сгреших.
Алис кимна. Отиде в стаята си и извади от раклата си старата тъмносиня рокля, роклята, която старият лорд ѝ беше дал, също останала от Мег. Алис изтръска гънките. Майка Хилдебранд щеше да потъне в дрехата — тя беше отслабнала прекалено много. Но роклята беше ушита от хубав, дебел вълнен плат и щеше да ѝ държи топло, дори в онази влажна колиба. Алис я сгъна и слезе долу през пустата голяма зала, до готварницата.
Там беше тихо. Готвачките и слугините, които поднасяха храната, се бяха измъкнали и бяха отишли в Касълтън, за да се излягат в ливадите край реката, да гостуват на приятели, да се забавляват със свободните от дежурство войници. Прислужникът от готварницата беше там, задрямал край шиша, който въртеше по цял ден. Върху шиша имаше голямо парче печено говеждо, останало от обяда.
— Събуди се — нареди Алис.
Той скочи на крака в миг, като разтриваше очи с мърлявата си ръка. Когато видя Алис, се присви и се дръпна назад.
Алис му се усмихна.
— Ще изпратя малко храна на една знахарка в тресавищата, и една рокля — каза тя. — Трябва да ѝ ги занесеш. Позволявам ти да яздиш моята кобила.
Момчето примигна.
— Събери в една кошница всякакви хубави неща за ядене, които успееш да намериш — каза Алис. — Едно голямо парче от този бут, хляб, плодове, малко сладкиши, и кана вино.
Момчето се поколеба.
— Върви — каза Алис. — Ще кажа на готвачката, че аз съм наредила.
Момчето кимна и посегна към гредите, от които висяха дузина кошници. Свали една от тях и се упъти към килерите, разположени до хладната външна стена на замъка.
Алис се огледа наоколо. Подът беше посипан с тръстики. Изсъхнали и стари, те не бяха сменяни от месеци. Няколко кокошки и един петел кълвяха по пода, каменните плочи бяха изцапани с белите им и зеленикави курешки. Огънят от другата страна на стаята тлееше около голям боров пън. Щяха да го разпалят за вечеря, а после — да го затрупат през нощта. Едната страна на кухненската стена представляваше каменен блок с половин дузина каменни кухини, в които поставяха жарава, варяха на нея сосовете и затопляха малки съдове. Всичко наоколо беше покрито с тънък слой черна прах.
Шкафовете нямаха ключалки. Всички складове бяха отворени — хранилището за месо, хранилището за риба, помещението с продукти за сладкишите. Дори избата за ейл беше отворена. Алис си спомни намеренията на Хюго да се премести в новата си къща и да изпъди голяма част от охолно живеещите обитатели на замъка, и разбра донякъде колко щеше да спести.