— Ти дойде най-сетне, дъще — каза игуменката.
Алис се изправи. В очите на старата жена се четеше решителност.
— Не мога да остана — каза Алис тихо. — Не още. Това дойдох да ви кажа.
Старата жена се отпусна на столчето на прага. Алис седна в краката ѝ. Майка Хилдебранд не каза нищо. Чакаше.
— На мен не ми липсва желание и готовност — каза Алис убедително. — Но лейди Катрин е болна, на прага на смъртта, и никой там не може да се грижи за нея. Тя пометна и сега от тялото ѝ изтича ужасно бяло течение, за което казват, че е проклятие, изпратено на нея и рода на лорд Хю заради извършеното светотатство, когато разрушиха нашия манастир. Там е нужна жена, положила свети обети. Тя се нуждае от мен, за да я защитя от страха. Никой не знае какво да прави. Тя изпитва смъртен страх, и то не по своя вина. Не мога да повярвам, че нашият милостив Господ би поискал от мен да я изоставя. А и няма да ме пуснат да си тръгна. Дори сега ме пуснаха от замъка само за да взема някои билки и малко брястова кора за нея.
Майка Хилдебранд не каза нищо. Седеше съвсем неподвижно, наблюдавайки финия профил на Алис, докато Алис седеше в краката ѝ, облегната на коленете ѝ, както седеше винаги — и лъжеше.
— Старият лорд не се намесва грубо във вярванията ми — каза Алис настойчиво. — Не го е грижа кой ритуал спазва, когато се моли Богу. Но синът му държи на новата вяра. Именно той опустоши нашето абатство, а сега е насочил вниманието си към всеки храм на мили наоколо. Баща му е шериф на графството, но Хюго е този, който обикаля и върши светотатства от името на краля. Той не вярва в нищо, не се доверява на нищо. Мрази истинната вяра, залавя и хвърля в тъмница наши братя по вяра. Ако знаеше, че сте тук — вие, майката на ордена, който той унищожи — ще ви открие и ще ви измъчва, докато ви принуди да се отречете от вярата си.
Майка Хилдебранд я погледна спокойно.
— Не се боя от него — каза тя тихо. — Не се боя от нищо.
— Но каква полза има? — запита пламенно Алис. — Каква полза има да рискувате да се изложите на опасност, когато с малко внимание, предпазливост и изчакване можете да заминете на сигурно място? Не е ли именно това службата към Бог? Да отидете на безопасно място, за да можете отново да живеете според законите Му?
Майка Хилдебранд поклати глава.
— Не, сестро Ан — каза тя. — Да спасиш собствената си кожа не означава да служиш Богу. Ти говориш с убедителния глас на човека, изкушен от света. Говориш за хитрости и печалба чрез измама. Обетите, които сме дали, не са такива. Да вършим делото Божие означава да Го възхваляваме в словата си и да показваме присъствието Му в живота си. Никога не съм била умела с думите, никога не съм била особено умна; но мога да проявя мъдрост, показвайки чрез живота си един урок, който някоя по-начетена жена би описала в книга. Не мога да защитавам със слово истините — но мога да ги доказвам на дело. Мога да живея живота си и да умра, показвайки, че има неща, по-важни от това, да се вкопчваш в земните блага и да бягаш от смъртта.
— Нищо мъдро няма в това да умреш! — възкликна Алис.
Майка Хилдебранд се засмя тихо: сухата старческа кожа на лицето ѝ се набръчка леко от усмивката.
— Тогава всички хора са глупци! — каза тя меко. — Разбира се, че е мъдро да умреш, Алис. Всички ще умрат, единственото, което можем да избираме, е дали да умрем, запазвайки вярата си. Дали твоят опасен млад лорд ще дойде за мен или ще умра, заобиколена от приятели в удобно легло — това няма значение за безсмъртната ми душа, а само за терзаното ми от страхове тяло. Независимо къде и кога ще умра, аз искам да умра, запазвайки вярата си, и смъртта ми ще покаже, че най-важното нещо в живота ми е било да запазя вярата си.
— Но аз искам да живея! — възкликна Алис упорито.
Старицата се усмихна.
— О, аз също! — каза тя, и дори Алис можа да долови копнежа в гласа ѝ. — Но не на всяка цена, дъще моя. И двете взехме това решение, когато положихме обетите си. Сега тези обети са по-трудни за спазване, отколкото ти се струваше, когато беше малко момиче, а абатството беше най-хубавият дом, на който можеше да се надяваш. Но обетите са все още обвързващи, а онези, които имат мъдростта да се придържат към тях, ще изпитат радостта да съзнаят, че са едно с Бог и святата Му майка.
И двете замълчаха.
— Върни се при другарите си — каза старицата тихо. — Кажи им, че Катрин ще трябва да оздравее без теб. А после се върни тук. Ако това чудовище, твоят млад лорд, те последва, тогава ще се изправим пред него с куража, който Бог ще ни даде. Ако не го стори, тогава ще си изградим нов живот тук в мир и покой.
— Пазят ме! — възкликна Алис. — Не мога да се отскубна от стражите. Няма да ме пуснат.