Приключиха бързо вечерята: шумът на бурята правеше разговорите невъзможни, и дори най-несуеверните бяха напрегнати и уплашени. За малко гръмотевиците утихнаха, когато се отдалечиха към горния край на долината. Но в началото на долината, край големия водопад, обърнаха посоката си и отново връхлетяха яростно по течението на реката, набраха скорост и вдигнаха водите на реката, така че те излязоха извън руслото ѝ и наводниха бреговете. Жените не пожелаха да седят в галерията, където прозорците дрънчаха от вятъра, а огънят пращеше и съскаше от падащия през комина дъжд. Легнаха си рано: Рут щеше да спи на легло на колелца в стаята на Катрин, да държи ръката ѝ, за да я предпази от нощните ѝ кошмари. Алис се разсмя открито при мисълта за това, отвори широко вратата си за Хюго, а после я залости след двамата.
Той беше доловил настроението ѝ, очите му блестяха. Чакаше я да му даде нареждания.
— Пий — каза Алис, като му подаде виното, в което бе сложила щипка земен корен. Пресуши собствената си чаша. — И се разсъблечи, Хюго, сестрите ми ще те приемат само ако си облечен единствено в небесни облаци.
Хюго смъкна бавно дрехите си: земният корен разпростираше упойващата си сила из тялото му, карайки крайниците му да натежават. Алис видя как тъмните му очи стават още по-черни, когато зениците се разшириха под въздействието на гъбата.
— Алис, моята вещица — изрече той завалено.
— Легни на леглото — изрече тя шепнешком. — Сестрите ми идват. Ще дойдат при следващия гръмотевичен тътен. Ослушвай се за тях, Хюго! Когато мълнията разцепи небето, те ще връхлетят от облаците, с писъци и смях, със стелещи се зад тях коси. Те идват сега! Сега! Сега!
Алис стоеше гола пред тесния прозорец, с протегнати ръце.
— Виждам ги — каза тя. — Задават се сред блясъците на мълниите, Хюго! Насам, сестри мои! Ето ме тук! Изведете ме в бурята, за да играя с вас.
Силен порив на вятъра нахлу през прозореца. Алис, терзана от чувство на вина, от желание, от трескава възбуда, се смееше лудо, докато дъждът шибаше тялото ѝ.
— О, това е хубаво! — възкликна тя. Студеният, силен дъжд жилеше гърдите ѝ с хиляди парещи удари. — О, толкова е хубаво! — каза тя.
Обърна се към Хюго, изоставяйки предпазливостта.
— Да излезем навън — каза тя безразсъдно. — Да отидем до върха на кръглата кула.
— Навън — каза Хюго с надебелял глас.
Алис загърна голото си тяло с тъмносинята пелерина и наметна една завивка на раменете на Хюго. Той се препъваше, докато тя го водеше през галерията, надолу по стълбите и през преддверието до кръглата кула. Старият лорд беше още в залата, в помещението за стражите нямаше никой. Алис и Хюго се промъкнаха през него, тръгнаха нагоре по тесните, тъмни стълби, покрай стаята на стария лорд, покрай стаята на Хюго над нея, и още по-нагоре, докато най-сетне се озоваха на върха на кулата.
В един закътан ъгъл бяха заковани гълъбарниците, за да бъдат пощенските гълъби на сигурно място. На Алис ѝ се прииска да ги освободи — да захвърли скъпоценните птици навън, оставяйки ги на произвола на ветровете, та да се носят по тях и никога да не намерят пътя си до вкъщи. Ако не се брояха гълъбарниците, покривът беше пуст, настлан с плочи, негостоприемен: тясна куличка се издигаше нагоре, сочейки към самото око на бурята. Във въздуха около тях се носеше вой, вятърът ги блъскаше толкова силно, че отнасяше думите от устата им. Алис пристъпи до парапета и погледна надолу.
Стените бяха високи. Алис едва виждаше подножието на кулата, която се издигаше, подобно на странен зъбер, от отвесните скали на стръмния бряг над реката. Когато проблясваха мълниите, Алис виждаше стръмните брегове, лъскави и мокри в тъмнината, които се спускаха отвесно надолу до речното корито. Всеки зъбер беше заострен като копие, а под тях реката се удряше и пенеше по остри камъни, разбивайки се във вълни от черна вода и бяла пяна. Алис остави пелерината да се развява зад нея и вдигна лице към проливния дъжд.
— Те са тук! — изкрещя тя. — Сестрите ми ни отвеждат да играем с бурята! Можеш ли да ги почувстваш, Хюго?
Вятърът беше смъкнал завивката от раменете на Хюго и я размяташе на всички страни. Дъждът шибаше якото му, набито бяло тяло. Той отметна глава назад и се разсмя, докато вятърът го блъскаше, а дъждът обливаше поройно голотата му.
Алис се притисна към него, стисна бедрото му между краката си, докато стояха там, брулени от бурята. Светкавица ги заслепи за миг, а после ги потопи в тъмнина.
— Почувствай сестрите ми — каза Алис настойчиво. — Ние препускаме в бурята заедно с тях. Виж как ветровете ни дърпат и мятат. Ние сме навън в бурята, подмятани от вятъра, люшкани от мълниите. Бурята е наш любовник. Бъди бурята, Хюго! Бъди едно с бурята и приеми всички ни.