Умът на Хюго се гърчеше под въздействието на земния корен. Тялото му беше вледенено от дъждовната вода и същевременно гореше от собствената му телесна топлина и от треската, причинена от земния корен. Той диво сграбчи Алис, притисна я към увенчаната с кулички стена, и със сила проникна в нея. Алис, притиснала тяло към каменната стена, с рамене и глава над парапета, изложени на пълната сила на бурята, се разсмя високо.
— Ти си бурята, Хюго, ти си бурята! — извика тя. — Люби ме, докато ме подлудиш. Отказах се от всичко заради теб. Всичко е изгубено заради теб!
Хюго потъна в нея, отдръпна се, отново нададе тласък напред. При всяко движение Алис се озоваваше все по-близо и по-близо до ръба на високата стена, там, където височината на стената намаляваше и тя вече ѝ стигаше само до кръста. Под тях кипяха дълбоките, тъмни води на реката, носеше се шибана от вятъра пяна. Алис видя, че върви към смъртоносна опасност и се разсмя отново. Дълбоко в нея се смесваха страст и лудост. Тя стисна крака около кръста на Хюго и се облегна на стената. Хюго, сляп за всичко, освен за своята фантазия за вещици, бури и магическа похот, проникваше със сила в нея, отново и отново.
Едно последно движение отскубна Алис от високата стена, която ѝ служеше за опора, и тя увисна в нищото, над бездната. Хюго държеше хълбоците ѝ, краката ѝ обгръщаха кръста му, но тя всеки момент можеше да падне от върха на кулата. А после Алис, обезумяла от нуждата да получи удовлетворение и полудяла от желание да се освободи от страха и вината си, пусна раменете на Хюго и протегна ръце над главата си, посягайки към пропастта. Светкавицата блесна, осветявайки нейното безумно, смеещо се лице и замаяната гримаса на Хюго, когато Алис се отпусна назад в нищото, все още вкопчена в Хюго само с краката си. Тя изпищя от удоволствие и вятърът откъсна звука от устата ѝ. Отвори очи и погледна надолу. Висеше от върха на кулата, под нея кипеше вихрушка от буйни ветрове, пороен дъжд и буйните води на реката, плискащи се по каменните блокове. Алис протегна ръце в нищото и се изсмя на глас, копнеейки за последния ужас на стремглавото падане, а после — чернотата.
После коремът ѝ се присви от похот и тя изстена, инстинктивно стисна по-здраво краката си около гърба на Хюго, принуждавайки го да се приближи все повече и повече, да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, изтръгвайки от него насладата до капка. Без да знае какво прави, без да го е грижа нито за сигурността ѝ, нито за заплашващата я опасност, а само за собственото му удоволствие, Хюго я издърпа от бездната и се отпусна тежко върху нея на каменните плочи на високия покрив. Дъждът се лееше върху двете блестящи от влага тела, докато те се търкаляха, оплетени във възела на похотта. После отекна нова гръмотевица, Хюго изстена и се отпусна върху нея.
Алис лежеше с отворена уста, опивайки се от дъжда. Косата ѝ беше мокра, подгизнала и сплъстена, отпуснатото тяло на Хюго ѝ тежеше. Изблъска го, надигна се бавно и седна. Главата ѝ беше замаяна от виното, изпито на вечеря, и от властната магия на похотта и ужаса. Отблъсна се, за да се изправи на крака, и с олюляване отиде до ръба на кулата. Сега беше трезва, както някой пияница изтрезнява в мига, щом проумее опасността, в която се намира. Тя се подпря на една от куличките и надникна надолу в главозамайващата бездна. Не можеше да види подножието на кулата, беше прекалено тъмно и прекалено високо. Но чуваше шума на речната вода, която се разбиваше в скалите. Когато светкавиците отново разцепиха с пукот небето, Алис видя скалите далече, далече долу под себе си, видя главоломно високите им зъбери над кипящото речно корито. Алис отстъпи назад от ръба на кулата и се загърна с наметката. Потръпна.
— Бях твърде близо — каза тя — Твърде близо. Прекалено близо до ръба. — Тръсна глава като човек, който излиза от дълбок транс. — Празната руна, празната руна — прошепна тя. — О, Господи! Празната руна. Один.
За миг се втренчи надолу, а после се загледа нататък, към пустошта. Бурята бушуваше на изток: когато удари следващата мълния, тя видя дъжда като водна стена над мочурището и нагоре към възвишенията на Къмбърланд и Уестморланд. Реката щеше да се напълни бързо, Морах щеше да се удави отново в пещерата си. Реката можеше да се разлее в тъмнината, да прелее от бреговете си и хищно да погълне малката колиба и болната от артрит старица, да ги помете, преди да дойдат войниците.