— Хюго не желае да ме вижда — каза тя с равен тон. — Не желае да ме вижда и отказва да ме докосва, защото не съм се пречистила в църква. Но отец Стивън не е тук, така че не мога да се пречистя. Хюго знае това. Използва го като оправдание, за да се държи хладно с мен. Знам това. Знам го. — Тя млъкна рязко, гласът ѝ беше станал висок и гневен. Пое си дълбоко въздух.
— Дори не зная дали отец Стивън вярва в пречистването в църква — каза тя с негодувание. — Ако го нарече „суеверие“ и откаже да го направи, а Хюго все така отказва да ме докосне, докато то не бъде извършено, какво мога да направя тогава? Това е хитрост. Хюго ме наказва, защото изгубих детето му. Но вината не е моя! Не съм виновна аз!
Гласът ѝ отново стана висок и пронизителен. Тя си пое треперливо дъх, опитвайки да се успокои. Алис почти не я погледна.
— Старият лорд не желае да ме вижда — каза Катрин. — Казва, че ще ме види, когато отново бъда добре и здравето ми позволява да се храня с тях; но зная, че ми е сърдит. — Тя се поколеба, гласът ѝ беше много нисък. — Подозирам го — каза тя меко. — Подозирам го, че се опитва да издейства отстраняването ми.
Алис вдигна бързо поглед към нея, но не каза нищо.
— Ти трябва да знаеш — каза Катрин с внезапна енергичност. — Ти пишеш писмата му под негова диктовка, той ти разказва за делата си. Пише ли писма, за да издейства отстраняването ми и анулирането на брака?
— Да — каза Алис без заобикалки. — Ако приятелите му в двора се съгласят да подкрепят молбата му.
Руменината се отдръпна от лицето на Катрин и тя стана восъчнобледа.
— На какво основание? — прошепна тя.
— Твърде близко родство — отвърна Алис.
— Имаше църковно разрешение… — започна Катрин.
— Откупено от папата — отговори Алис. — Сега кралят решава тези въпроси. Не папата.
Катрин се взираше мълчаливо в Алис.
— Какво казва Хюго? — попита тя. — Обича ли ме още? Иска ли да ме задържи? Ще се възпротиви ли на баща си?
— Хюго не знае — отговори Алис. — Но се съмнявам, че ще оспори волята на баща си по този въпрос.
— Не — каза Катрин, като поклати глава. — Не би го сторил. Той се ожени за мен, защото баща му нареди така, и лягаше с мен, защото имаха нужда от наследник. Сега, когато не мога да дам наследник, не съм от полза на никого. Така че ще ме изхвърлят.
Алис се взираше в ноктите си. Бяха розови и добре оформени, с чисти бели върхове и малки бели полумесеци в основата. Алис ги огледа одобрително.
— Загубена съм — каза Катрин глухо.
Алис чакаше, безразлична към болката на Катрин.
— Какво ще правят с мен? — попита Катрин.
— Можеш да се омъжиш отново — предложи Алис.
Малко от руменината се върна в бузите на Катрин.
— След Хюго? — запита тя.
Алис кимна, приемайки довода.
— Или можеш да имаш малка собствена къща, със собствени слуги, на земята, която си донесла като зестра. Може би малък чифлик, или ферма.
Закръгленото лице на Катрин се сгърчи от скръб.
— Аз бях господарката на замъка — каза тя. — Съпругата на лорд Хюго. Нима очакват да живея в селска къща и да гледам патици?
Алис се усмихна.
— Би ли опитала да се пребориш с тях?
— Ще загубя — отвърна Катрин начаса. — Катерина Арагонска, принцеса по силата на собственото си рождено право, не можа да ги победи. Сам чичото на онази жена Болейн я намери за виновна и я изпрати на смърт. Няма вероятност да се вслушат в мен! Съветниците на краля не обичат да слушат за мъжка немощ, мъжко безплодие. По-лесно им е да обвинят една съпруга.
Алис хвърли поглед зад гърба си, за да се увери, че вратата е здраво затворена.
— Такива думи се считат за държавна измяна — каза тя категорично.
Катрин я погледна предизвикателно.
— Не ме е грижа — каза тя. — Те ме използваха като играчка, а сега ще ме изхвърлят на бунището. Обесването ми като предателка не би могло да бъде по-страшно за мен от това предателство.
Настъпи кратко мълчание. Алис забеляза, че неспирните сълзи на Катрин бяха засъхнали по бузите ѝ. Розовата закръгленост на лицето на Катрин бе започнала да отстъпва място на старите, сурови бръчки.
— За коя ще го оженят? — попита Катрин. — Писали ли са на някоя?
Алис продължи да говори спокойно, прикривайки радостта и увереността си:
— Лорд Хю не е водил преговори с никого — каза тя. Чакаше Катрин да предположи, че Алис ще бъде новата господарка, чакаше изблика ѝ на гняв, на ревност, който щеше да я накара да напусне замъка в пристъп на наранена гордост, а после да я запрати далеч, без възможност за връщане, в някой малък чифлик, посещавана само от време на време от Дейвид, носещ подаяния от замъка. Затънала в бедност. Сама.