— Предполагам, че ще изчакат процедурата по анулирането да приключи — каза Катрин. Алис се усмихна вътрешно на глупостта на Катрин. — После ще се огледат наоколо за някое момиче, младо момиче, плодовито, здраво и силно. Това им трябва. Някое младо създание с благороден произход, което ще се влюби страстно в Хюго, както се влюбих навремето аз. А после тя ще похаби живота си от копнеж и ревност — като мен. А после ще чака безкрайно дете от него. Защото той е този, чието семе е безплодно. Той е увреденият.
Алис не вдигаше лице, за да не може Катрин да види усмивката ѝ. Нямаше никаква млада, знатна годеница. Нямаше списък с кандидатки. Алис беше най-приближеният човек на лорд Хю в замъка. Ако бе имало планове за женитбата на Хюго, то Алис щеше да узнае за тях още преди самия Хюго. Анулирането беше планирано. Един втори брак щеше да зависи от желанието на Хюго, от предпочитанията на лорд Хю. Алис знаеше, че когато Катрин напусне замъка, тя, Алис, ще бъде новата господарка.
Катрин отметна назад завивките на леглото и отиде до прозореца. Отдръпна завесите и разтвори рязко капаците. Светлината на сутрешното слънце нахлу в стаята, прах се надигна от посипаните по пода билки и затанцува на слънчевите лъчи.
— Погледни го — каза тя с дълбоко негодувание. — Щастлив и доволен.
Алис застана до нея. Долу, във вътрешния двор, Хюго се опитваше да задържи новата прислужница на Алис, Мери, небрежно положил длан върху ръката ѝ.
— Коя е тази? — попита Катрин, почти шепнешком.
— Ново момиче, моя прислужница. Дейвид я доведе от Касълтън, за да ми прислужва — каза Алис. Чувстваше как дъхът ѝ секва: дълбоко в утробата си почувства как пулсът ѝ се ускорява от ревност.
Високият смях на Хюго отекна във вътрешния двор; те видяха как Мери отмята коса назад и му се усмихва.
От кръглата кула зад тях, тъмничната, един войник излезе от малкия вход и тръгна бавно надолу по външните каменни стълби, като подвикна някаква шега на Хюго. Наблюдаващите жени видяха как Мери свива рамене и се усмихва.
— Значи сега и ти знаеш — каза Катрин тържествуващо. — Сега знаеш как се чувствах, когато те доведоха в замъка от пустошта, и виждах как Хюго се обръща и те гледа всеки път, когато ти прекосеше някоя стая. Наричаха те моя дама, но знаех, че си тук за тяхна наслада — на Хюго и на стария лорд. Страдах дълбоко, когато го виждах как изгаря по теб. А сега ти можеш да гледаш как Хюго изгаря от страст по твоята камериерка, едно глупаво, невежо момиче. И всеки път, щом тя прекоси стаята, ще го виждаш как извръща поглед от теб и гледа нея.
Алис се облегна на перваза и погледна надолу: каменната стена, на която се подпираше, беше студена и твърда. Хюго беше обвил ръка около талията на Мери, шепнеше в ухото ѝ. Мери се беше облегнала на ръката му, прелъстително протегнала шия, горната част на гърдите ѝ се показваше над корсета. Докато съпругата и любовницата на Хюго наблюдаваха безмълвно, Хюго сведе тъмнокосата си глава и целуна шията и извивката на гърдите ѝ. Чуха лекия сребрист смях на Мери, после тя го отблъсна. Избяга на няколко стъпки от него, сякаш се съпротивляваше, а после хвърли поглед към него праз рамо, подканвайки го да я подгони. Когато той не я последва, тя подпря кошницата си на издадения си напред хълбок и тръгна с полюляваща се походка през вътрешния двор. Хюго се изправи и лениво я загледа как се отдалечава, докато тя се изгуби от поглед.
— Колко време мислиш, че ще успее да го държи далеч от себе си? — попита Катрин. — Месец? Седмица? До довечера? — Тя се изсмя сухо и горчиво, и се облегна на една от колоните на леглото. — Открих, че винаги е по-добре, когато се предават бързо. Тогава той се отегчава. Най-ужасното мъчение за мен беше, когато го обзе страст по теб. Ти протакаше толкова време. За мен беше толкова болезнено — да го чакам безкрайно да ти се насити и да се върне при мен.
Алис поклати глава. Не можеше да сравнява мъчителната страст и осветената от мълниите на бурята лудост на миналата нощ с прозаичното флиртуване на Хюго в слънчевия вътрешен двор.
— Любихме се миналата нощ — каза тя непредпазливо. — Как би могъл да желае една пачавра като нея днес? Бяхме заедно, обзети от лудост, миналата нощ. Как може той да се събуди и да желае нея?
— Имаше навика да отива от моето легло в твоето, без да спре дори за миг — отвърна Катрин. — Хюго е бърз в изневерите. Тъкмо ти би трябвало да знаеш това.
Алис кимна.
— Но миналата нощ… — каза тя. Млъкна, без да довърши. Катрин имаше право. От всички жени тъкмо Алис би трябвало най-добре да познава изменчивостта на мъжкото желание. От най-ранно детство беше чувала Морах да предупреждава момичета, които искаха любовни отвари, че можеш да възбудиш похот, но не и харесване. Можеш да направиш магия на някого, за да изпитва към теб страстно желание, но не и привързаност.