— Ако се съглася да дойда при теб, когато пристигне новата съпруга на Хюго, ще си отидеш ли кротко сега? — попита тя. — Старият лорд каза, че ще бъде щедър, ако приемеш без съпротива приключването на брака. Можеш да получиш толкова пари, от колкото имаме нужда, като му се подчиниш.
Катрин настръхна.
— Да ги улесня! — възкликна тя.
— Да улесниш нас — поправи я Алис. — Вземи парите, а после, когато бъдеш на сигурно място в собствения си малък чифлик — вземи и мен!
Катрин притегли Алис към себе си, накваси врата ѝ с влажни целувки, плъзна устни нагоре по лицето на Алис, към устата ѝ.
— Тогава ще мога да те имам, както едно време те имаше Хюго — каза тя. — Мечтаех си за онова, което той правеше с теб, изгарях от ревност и страст, като си го представях с теб. Сега не мога да го имам и той ме мрази, накара ме сама да си опротивея. Но поне мога да му открадна блудницата. Поне мога да взема теб.
Алис се насили да стои неподвижно, с ръце върху пухкавите хълбоци на Катрин, докато хватката на Катрин се затягаше около кръста ѝ, а другата ѝ ръка галеше горната част на гърдите ѝ.
— От страст към мен ли ме желаеш, или за да отмъстиш на Хюго? — попита Алис любопитно.
— И двете — каза Катрин откровено. — Ще го унижа, както той унижи мен. Аз изгубих детето си, но той ще загуби своята блудница. Ще те открадна от него, ще открадна най-хубавото му притежание. Ще те взема, както бих отмъкнала кобилата му. Ще те направя моя и всеки път, когато лягам върху теб, ще изпитвам не само своето удоволствие, а също и неговото. — Тя се обърна към разхвърляното легло, ръката ѝ настойчиво дърпаше Алис. Чаршафите бяха покрити с петна от восък и миришеха на кисело.
Алис замръзна, скривайки отвращението си.
— Не сега — каза тя бързо. — Довечера, Катрин. Ако успея да се измъкна от Хюго, ще дойда при теб довечера.
Катрин се поколеба и се усмихна сияйно:
— Ние ще измамим него! — каза тя, смеейки се възторжено. — Точно когато той си мисли, че ме е смачкал и победил, че те е спечелил като своя блудница. Ще се измъкнем тайно заедно и ще се присмиваме на гордостта му И ще открием наслада, за каквато Хюго в своята жестокост никога не е и сънувал.
— Да — каза Алис. — Ще дойда довечера, ако успея да се измъкна тайно от него. И ще дойда в чифлика ти веднага щом се установиш. — Тя държеше очите си сведени, за да скрие тържествуващия им блясък. — Обещавам.
— Заклеваш ли се в Светата Дева? — попита Катрин настойчиво.
Алис се закле с такава лекота, с каквато пеперудата отпива нектар от цвета.
— Кълна се.
Катрин протегна двете си ръце.
— Приемам клетвата ти — каза тя. — Приемам клетвата ти, Алис. Сега ми позволи да те прегърна отново. — Хватката ѝ се затегна. — Нека те прегърна — каза тя.
Алис остана неподвижна в прегръдката на Катрин за един дълъг, тягостен миг; лицето ѝ, скрито от Катрин, сияеше. После внимателно отстъпи назад.
— Добре е да си починеш — каза тя. — Върни се в леглото и обядвай добре. Аз трябва да отида да пиша писмата на лорд Хю. Пратеникът на краля дойде вчера, днес ще им трябват отговорите.
Катрин я пусна неохотно.
— Върни се при мен, когато се освободиш днес следобед — нареди тя. — И ще поговорим за чифлика. Ще кажа на Дейвид да ми донесе сметководните книги и ще можем заедно да си изберем дом.
Алис кимна.
— Ако мога да дойда, ще го направя — каза тя уклончиво, за да спечели време. — Сега си легни.
— Обичам те, Алис — каза Катрин. Приличаше на малко момиче, докато се качваше във високото легло с балдахин. — Знам, че не ме обичаш. Но когато Хюго те наскърби и те прогони оттук, мисля, че ще се обърнеш към мен. Мислиш ли, че би могла да ме обичаш?
Алис изви устни в усмивка.
— Вече те обичам — каза тя. — И очаквам с нетърпение деня, когато ще бъдем заедно в нашия чифлик.
Катрин протегна ръце:
— Прегърни ме пак — каза тя.
Алис пристъпи напред, обви ръце около Катрин и я остави да притисне глава към скованото ѝ от неприязън рамо. После отстъпи и издърпа завивките нагоре, завивайки Катрин.
— Ще кажа на прислужницата да ти смени чаршафите — каза Алис.
Катрин ѝ се усмихна сияйно.
— Как се грижиш за мен, Алис! — възкликна тя признателно. — Колко нежни и любящи ще бъдем една към друга, когато бъдем далеч оттук.
Алис хвърли поглед навън през тесните прозорци на кулата на път, докато вървеше към покоите на лорд Хю. Високите, пусти хълмове сияеха като покрити с пурпурна мъгла под ярката светлина на слънцето. Въздухът беше ясен и чист, ветрецът повяваше леко, нахлувайки през прозорците, затова Алис, изкачваща се забързано по спираловидните стълби, чувстваше ту острия полъх на пустошта, ту застоялите миризми на замъка, а слънчевата светлина ту озаряваше за кратко лицето ѝ, ту изчезваше и тя потъваше в мрак. По белия път не се виждаха пътници. Тя спря за миг и погледна внимателно. Нищо не раздвижваше прахта. Нямаше нищо.