Тя бавно си пое дъх, застанала до последния прозорец, преди да влезе при стария лорд.
Той беше облечен в леки летни дрехи и седеше на стола си пред малък огън. Стаята беше пълна с хора. Хюго беше там и се смееше на нечия шега; когато Алис отвори вратата, видя отметнатата му назад тъмнокоса глава и развеселеното му лице. Когато я видя, той ѝ намигна бързо и пристъпи към нея, придърпвайки я навътре в стаята. Когато връхчетата на пръстите му докоснаха нейните, и двамата почувстваха тръпка от страстта на миналата нощ.
— Добър ден, моя Алис! — каза Хюго топло.
Зад Хюго стоеше свещеникът отец Стивън, все още с пътното си наметало, по-изпит и напрегнат отпреди. До него стоеше Дейвид, който държеше свитъци с писма.
— А, Алис — каза лорд Хю сърдечно. — Влизай, влизай. Тук е нашият добър Стивън с новини за повишението си. Направили са го архидякон! Трябва да го поздравиш.
— Поздравявам го от сърце — каза Алис любезно и подаде ръка на отец Стивън. — Никой не би бил по-подходящ човек от вас за такъв сан — додаде тя.
Стивън леко сведе глава над ръката ѝ. Очите му бързо се преместиха от лицето към корема ѝ. Беше дочул, че Алис носела детето на Хюго, а сега се убеди, че това е вярно.
— Имам много работа — каза старият лорд. — Стивън, нали ще се настаниш в старите си покои? И ще поговорим днес, след обяда?
— Разбира се, милорд — каза Стивън.
— Ела сега на езда с мен — каза Хюго. — Можем да вземем хрътките и да обходим пустошта, да донесем малко месо.
Стивън се усмихна широко.
— Значи още ловуваш, Хюго? — каза той. — Вечно преследваш някоя плячка.
Двамата мъже се ухилиха на шегата като ученици.
— Остави поученията сега — каза Хюго. — Не и в първия ден, когато те виждаме отново сред нас!
Стивън се засмя и кимна. Излязоха забързано от стаята с развети наметала, а Дейвид ги последва тихо, затваряйки вратата.
Алис се настани на масата в прозоречната ниша, приглади синята си рокля на коленете, обърна глава и се усмихна.
— Изглеждаш много доволна — каза старият лорд одобрително.
— Говорих с Катрин — каза Алис. — Мисля, че ви направих услуга, от която ще бъдете доволен.
Той повдигна вежда към нея и зачака.
— Ако се съгласите да ѝ осигурите прилично голям чифлик и ѝ дадете издръжка, мога да я убедя да приеме без възражения анулирането — каза Алис спокойно. — Тя е готова да си тръгне веднага.
— Бог да ни е на помощ! — възкликна старият лорд. Мъчително се надигна, подпря се на бастуна си и заобиколи стола си. — Защо? — попита. — Защо би се отказала от Хюго, след като се беше вкопчила в него в продължение на всичките тези години?
— Чувства се нечиста — каза Алис. — Помятането я нарани много дълбоко, до днес е плакала непрестанно. Разбира вашия гняв и гнева на Хюго. Не иска да ви дразни повече, затова е съгласна да се махне. Знае, че е безплодна и ще трябва да си отиде.
Старият лорд кимна.
— Но аз винаги съм я мислил за толкова похотлива — каза той. — Мислех, че ще се наложи да изтръгваме Хюго със сила от ръцете ѝ.
Алис сведе поглед и се усмихна самодоволно.
— Тя е жена с противоестествени желания — каза Алис простичко. — Сега желае мен.
Старият лорд се изсмя рязко.
— Бог да ни е на помощ! — каза той. — Хюго ще бъде съкрушен! Имала е между краката си як петел, а предпочита да я кълве кокошка! Почакай, докато му кажа! Ще умре от срам! Катрин ще се съгласи на разтрогването на брака, при условие, че може да получи неговата блудница!
След няколко минути той се опомни и стана сериозен.
— Ами ти? — попита. — Предполагам, че както обикновено играеш и за двете страни, опитвайки се да ги настроиш срещу третата?
Алис вдигна поглед към него.
— Милорд? — попита тя невинно.
— Какви лекомислени обещания си дала? — запита старият лорд. — Хайде, момиче, трябва да узная условията, всички условия, които Катрин поставя.
— Обещах да живея с нея, ако някога си тръгна оттук — каза Алис.
Старият лорд кимна.
— И тя се задоволи с това? Звучи ми много неубедително.
— Тя мисли, че ще доведете отнякъде нова съпруга за Хюго — каза Алис. — Не знае, че нося детето на Хюго в утробата си. Тя е глупачка. Собствените ѝ тревоги и собствените ѝ страхове я заслепяват. Дори нейните дами не са се осмелили да ѝ кажат, че нося детето на Хюго. Тя е толкова себична, толкова погълната от собствените си желания, че дори не ме вижда. Не разбира нищо. Мисли, че съм мимолетно увлечение, не е достатъчно наясно, за да ме види като съпруга на Хюго.