Старият лорд се беше извърнал. Алис не можеше да види лицето му. Но неподвижно застиналият му гръб я предупреди да бъде нащрек.
— Мислеше си, че ти ще бъдеш новата съпруга, така ли? — попита той.
Алис откри, че дишането ѝ се ускорява. Страхът и гневът, присвили едновременно корема ѝ, докато гледаше как Хюго флиртува във вътрешния двор, се надигнаха отново. Почувства как лицето ѝ се вледени, а после поруменя и пламна.
— Да — каза тя дръзко. — Може и да не съм от благороден произход и да не нося зестра. Но аз съм единствената жена, заченала и износила дете от него. Когато моят син се роди, той ще бъде единственият наследник, с който ще разполагате. Знаете така добре, както и аз, че Катрин не е безплодна — карали сте безброй лекари един след друг да я преглеждат. Знаете, че семето на Хюго е слабо. Ако доведете нова съпруга, ще последва само още един безплоден брак. Единствено аз мога да зачена от Хюго. Единствено аз мога да износя дете от него докрай. През пролетта ще родя син, а вие няма да се осмелите да не ни венчаете дотогава, защото ще искате да узаконите детето!
Старият лорд, все още с гръб към нея, отметна глава назад и се изсмя гръмко, с жесток, безрадостен смях. Алис се усмихна нервно, надявайки се да има защо да сподели веселието му.
— Няма да се осмеля ли? — попита той, като се обърна да я погледне в лицето. — Ти ми казваш, че няма да се осмеля? О, моя хубава развратнице, осмелявал съм се да сторя далеч по-сериозни неща! — Той пристъпи през стаята, тикна костеливата си ръка пред лицето ѝ и започна да изброява на пръсти: — Първо: Хюго няма да се ожени за жена с долен произход, дошла Бог знае откъде, от Бог знае какво семейство, с неизвестни родители. Второ: Няма да рискувам с привидности. — Той я потупа леко по корема с опакото на ръката си. — Може да носиш там вътре някой сакат изрод, както Катрин. Може да родиш момиче. — Ако се съдеше по тона му, и сакатият изрод, и момичето бяха еднакво отблъскващи. — Може бебето да се роди мъртво или да е момче, но малоумно.
Алис инстинктивно положи ръце върху корема си, сякаш за да възпре думите. Той отблъсна ръцете ѝ.
— А може дори да не излезе нищо от това. Може да не успееш да го износиш докрай — каза той жестоко. — Може да пометнеш като Катрин. Все още ти остава доста време, моя малка блуднице, няма вероятност да платя цената, без да видя какво получавам, нали?
Алис безмълвно се взираше в него, с ръце в скута, с обърнати нагоре длани.
— И трето — каза той високо. — Ако е син, и е здрав, и силен, Хюго пак няма да се ожени за теб, малка глупачка такава. Ще узаконим детето! Ще го осиновя и ще го приема за свой наследник. Искаме детето, не искаме теб! Никога не сме те искали, освен за да ми вършиш работа като писар и за удоволствие на Хюго!
Алис беше побеляла, ръцете ѝ се тресяха.
— Какво те накара да си помислиш, че можеш да ме впримчиш, малка развратнице? Нима си забравила кой съм? Изглежда си забравила собствената си долна и недостойна кръв в мига, щом ти позволих да облечеш цветни дрехи. Но аз? Нима си забравила кой съм аз? Аз съм господарят на цялата земя на стотици мили наоколо! Сам норманският крал Уилям е настанил семейството ми тук, аз съм се борил и кроил заговори за всеки акър под краката си. Ти може и да си забравила коя си — Бог е свидетел, че явно не си от паметливите! Но мен? Нима забрави моя род? Нима забрави моята власт? Нима забрави моята гордост? Нима забрави кой съм?
Алис се изправи несигурно на крака.
— Не съм добре — каза тя. Чувстваше как по лицето ѝ преминават тръпки. Беше ѝ трудно да говори. — Ще ви оставя, милорд — каза тя.
— Седни, седни — каза лорд Хю нетърпеливо: гневът му се изпари в миг. Бутна я в стола, отиде с резки крачки до масата и ѝ наля чаша вино. Алис я взе и отпи. Той загледа как руменината бавно се връща отново в бузите ѝ.
— Предупредих те — каза той внимателно. — Предупредих те да не се опитваш да надскочиш границите, поставените от самия Бог граници, между благородниците и останалите хора.
Виното даваше увереност на Алис.
— Хюго ме обича — настоя тя меко.
Старият лорд поклати глава:
— Алис, не говори като глупачка! — изрече умолително той. — Ти доставяш наслада на Хюго. Ти си хубава жена, съблазнителна и страстна. Всеки мъж би те пожелал. Ако не бях безсилен и стар, сам щях да те имам. Но недей да мислиш, че тези неща се решават по силата на моментна прищявка, заради насладата, изписана на едно лице, или похотта от една нощ. Дори самият крал не се ръководи от апетитите си в това отношение. Такива решения са въпрос на политика, винаги е така. Търсене на наследници, търсене на нови съюзи. Създаване на власт, утвърждаване на властта. Жените са просто пионки в тази игра. Хюго знае така добре, както и аз, че следващият брак трябва да бъде сключен изгодно, в наша полза. Нуждаем се от връзка с някое издигащо се семейство от югоизтока — с хора, близки на краля. Хюго е прав — кралят все повече и повече се превръща в извор на влияние, на богатство. Нужно ни е да се свържем със семейство, което се ползва с благоволение в двора.