Алис остави чашата.
— А имате ли някое предвид? — попита тя с горчивина.
— Даже три! — възкликна тържествуващо старият лорд. — Семейство де Берси — те имат момиче на дванайсет години, което са готови да ни дадат, семейство Боуз — те имат момиче, което е прекалено малко, само на девет години — но ако е по-едро и добре развито за възрастта си, може да свърши работа. И семейство Мъмсет — те имат момиче, което сега е бреме за тях: брачният ѝ договор се провали. Тя е на двайсет. Подходяща възраст за Хюго. Трябва да разбера защо се е провалил годежът, но тя може да свърши работа.
Виното се разливаше из тялото на Алис като отчаяние.
— Не знаех — каза тя вцепенено. — Никога не сте ми говорили за тях. Никога не сте им писали. Никога не сте получавали писма от тях. Не знаех. Как сте направили тези уговорки? Никога не съм им писала под ваша диктовка.
Лорд Хю се изкиска.
— Нима мислеше, че виждаш всичките ми писма? — попита той. — Не ти ли мина през ум, че и Дейвид пише под моя диктовка, на латински, да, а също и на английски, и на италиански или френски? Не се ли досети, че понякога и Хюго пише под моя диктовка? Не можа ли да предположиш, че когато става дума за много голяма тайна, пиша сам и изпращам писмото по птица, като пускам птицата със собствените си ръце, така че за това не знае никой, освен мен и една умна птица?
Алис поклати глава.
— Мислех, че се доверявате единствено на мен — каза тя. — Мислех, че съм близка на сърцето ви.
Старият лорд я погледна със съчувствие.
— А те наричат „мъдра жена“ — нали така казват на знахарките? — възкликна той с лека подигравателна нотка в гласа. — Ти си глупачка, Алис.
Тя наведе глава и попита.
— Какво ще стане с мен? — попита.
— Ще те задържа да ми пишеш писмата — предложи старият лорд. — За теб винаги ще има място в имението ми. Ще се грижиш за детето си през първите две години. Няма да ти го отнема преди това. След като то направи първите си стъпки, ще го взема при себе си, а ти ще можеш да правиш каквото ти е угодно.
— Мога ли да остана тук? — попита Алис.
— Само като негова дойка, и то ако си мериш приказките. Стига новата съпруга на Хюго да не възрази. Тя ще се занимава с отглеждането на сина ти. Той ще бъде отгледан като нейно дете.
— Тя ще получи Хюго, и замъка, и моя син — каза Алис вцепенено. — Това момиче, което дори не познавате. Ще получи Хюго, и замъка, и сина ми, а аз няма да получа нищо.
Лорд Хю кимна.
— Мога да те изпратя в някой манастир във Франция, след като ти вземем бебето — предложи той. — Ще ти дам зестра и името на някой покойник, когото ще представим като твой съпруг. Ще можеш да постъпиш отново в манастир като вдовица. Ще направя това за теб.
— Изгубих вярата си — каза Алис с уморено достойнство. — Стъпка по стъпка, в този замък, изпадах в грях и изгубих и малкото вяра, която съм имала. Животът, който водих тук, би отнел вярата дори на светец.
Старият лорд се изсмя кратко.
— Прости ми — каза той. — Аз съм просто мирянин, не мога да споря за тези неща. Но със сигурност животът, който водеше тук, би могъл да послужи като изпитание за нечия святост. Би трябвало да е бил добра проверка за една малка новоизлюпена светица.
Алис сведе глава пред подигравката му.
— Е, добре, значи ще получиш своето убежище — каза той: в гласа му звънна смях.
Алис го погледна неразбиращо.
— Катрин и чифлика! — каза той, и смехът му избликна. — Като си представя само нощите ти — с тлъстото тяло на Катрин, която се тресе нагоре-надолу върху теб и пъха пръстите си там, където си свикнала да усещаш нещо друго!
Той избухна в смях — неудържим, искрен смях — без да обръща внимание на Алис, която седеше като вкаменена. После млъкна рязко и избърса очи.
— Какво убежище, малка моя! — възкликна той. — Но можеше да се справиш и по-зле. В края на краищата, родена си да живееш сред по-нископоставени хора. Посвоему и това е истински триумф за теб. Ще ти дам малко земя, както обещах, а Катрин ще има достатъчно хубав чифлик. По-добре е от нищо, Алис, а ти си родена в нищета.