Алис седеше мълчаливо, приковала очи в масата, с изстинали ръце, сключени на корема.
— Сега — на работа — каза лорд Хю рязко. — Днес следобед в голямата зала ще заседава шерифският съд. Искам да видя делата, които ще ми бъдат представени. А тези писма дойдоха от Кралския съвет. Цял наръч нови указания — преследване на еретици, вещици и паписти. Какво да се прави с просяците, за поддържането на пътищата и мостовете. Какъв е броят на едрите коне, които всеки арендатор трябва да държи, броят на овцете по пасищата. За обучаването на млади мъже за стрелба с лък и забраняването на арбалетите. За контрола над обсебването на общински земи. Бог знае какво още. — Той стовари наръч книжа на масата пред Алис. — Разпредели ги в две купчини — каза. — Онези, които изискват незабавен отговор, с които трябва да се занимаем днес. И другите, които могат да почакат. Ще прочета делата, които ще трябва да разгледам този следобед.
Алис сведе глава над книжата: изглаждаше гънките им и ги подреждаше в едната или другата купчина. Не кроеше интриги, нито пък замисляше как да обърне плановете за женитбата в своя полза. Имаше чувството, че е изгубила способността да обърне каквото и да било в своя полза. Беше изправена срещу влиянието и властта на мъжете. Не можеше да я очаква нещо друго освен поражение.
Глава 30
Алис работи до обяд. Лорд Хю ѝ възложи да напише отговорите му на някои писма, а после да му ги прочете отново, преди той да надраска отдолу нечетливия си подпис и да сложи печата си. Но той запази и някои неща в тайна. Имаше писма от Лондон, които пристигнаха в пакет, здраво зашит в парче лен и запечатан. Той разряза плата, отвори го, седнал в стола си край огнището, и изгори тайните послания до последната страница, след като ги прочете.
По пладне Дейвид дойде до стаята.
— Обядът е готов, милорд — каза той.
Лорд Хю се сепна, изтръгна се от мислите си и протегна ръка към Алис.
— Да вървим, Алис — каза той любезно. — Слез на обяд с мен. Тази работа е изтощителна за теб, сигурна ли си, че не си прекалено уморена?
Алис се надигна от масата и излезе след него от стаята. Видя как Дейвид спря острия си поглед върху нея, когато забеляза колко бяло беше лицето ѝ и колко отпуснати — раменете ѝ.
— Весело ли ти е, Алис? — попита той. — Надявам се да си много весела.
Тя го погледна, без да си прави труд да крие неприязънта си, и отвърна:
— Благодаря за пожеланията. Надявам се онова, което пожелаваш на мен, да ти се върне трикратно.
Дребосъкът се навъси. Стисна ръката си в юмрук с палеца между показалеца и средния пръст — старият жест за предпазване от магьосничество — прекръсти се с юмрук и целуна палеца си.
Алис се засмя на гневното му лице.
— Гледай да не те види отец Стивън — каза тя. — Току-виж те обвинил, че си папист!
Джуджето промърмори нещо зад гърба ѝ, докато Алис, с високо вдигната глава, последва стария лорд надолу по стълбите и двамата влязоха в голямата зала.
Хюго и Стивън бяха настанени от двете страни на лорд Хю: Стивън — от дясната му страна, в чест на завръщането си в замъка, и в знак за благоволението на стария лорд към него. „И като признание към властта на новата църква“, помисли си кисело Алис. Тя беше настанена от другата страна на Стивън.
Не каза нищо, докато слугите донесоха сребърните кани и легени и лорд Хю, а после и всички останали измиха ръцете си и ги изсушиха с кърпи. Дейвид надзираваше наливането на виното, а после поднесоха основното блюдо.
— Добре ли сте, мистрес Алис? — попита я Стивън вежливо.
— Благодаря, да — отвърна Алис. — Малко уморена. Негова светлост ме накара да работя усърдно тази сутрин. Трябваше да отговори на писмата от краля, а този следобед тук ще заседава и шерифският съд.
— С Хюго намерихме допълнителна работа на съда — каза Стивън. — Днес заловихме една вещица.
Хората, насядали най-близо до господарската маса, притихнаха, всички наостриха уши. Повечето от присъстващите се прекръстиха. Алис почувства как гърлото ѝ се стяга.
— Милорд! — възкликна тя. Хвърли поглед към Хюго. — Бог да опази и двама ви здрави и читави!
— За това се моля и аз — каза Стивън. — Но освен това е мой дълг да опазя себе си и земите, подчинени на нашия епископ, от тези зли създания. — Той хвърли поглед наоколо и повиши глас, за да могат всички да го чуят. — Няма друга защита срещу магьосничеството, освен поста, покаянието и молитвата — каза той. — Не можеш да разчиташ на друга магьосница да те предпази. Така се оставяш все повече в ръцете на онзи, който е техен повелител, който броди по тази земя в търсене на души. Истинската Англиканска църква ще те предпази, като издирва вещиците и ги унищожава из корен, чак до последната, най-тъничка клонка.