Възцари се мълчание. Думите на Стивън бяха впечатлили всички.
— Да — каза Алис. — Всички трябва да се радваме на вашата бдителност.
Той обърна глава към нея.
— Не съм забравил, че беше несправедливо подложена на изпитание — каза той тихо, за да не може да го чуе никой друг — Нося спомена в сърцето си, за да ми напомня да избягвам такива папистки обичаи, и да се ръководя от собствената си съвест по тези въпроси. Вече не използвам изпитанието в работата си. Разпитвам — водя разпити, заплашвайки грешниците с дибата, а после прибягвам до изтезания, само когато е необходимо — но вече никога не подлагам никоя вещица на изпитание. Допуснах грешка в онзи ден, като отстъпих пред лорд Хю и лейди Катрин. Никога повече не съм допускал тази грешка.
— Но ги измъчвате? — попита Алис. Гласът ѝ потрепери леко. Тя отпи от виното си.
— Само когато го изисква законът, за онези, заподозрени в углавни престъпления — отвърна предпазливо Стивън. — В това отношение законът е строг. Първо се провежда разпит, после показват дибата на затворника, следва нов разпит, и тогава, и едва тогава, се позволява разпит, придружен с изтезания. Когато знам, че върша Божието дело в този безбожен свят и се подчинявам на закона в този изпълнен с беззаконие свят, мога да изпълнявам дълга си без гняв или злоба; или без страх, че постъпвам грешно поради собствената си слепота.
Алис отново протегна ръка към виното си. Видя, че ръката ѝ трепери. Скри и двете си ръце в скута, под брокатената покривка, за да не се виждат.
— И коя е вещицата, която заловихте днес? — попита тя.
— Старата жена, която ти обвини — каза Стивън. — Старицата, която живее край реката в пустошта. Минахме оттам, когато излязохме на лов, и срещнахме войниците, които я отвеждаха през границата в Уестморланд — както пожела ти.
— Трябва да има някаква грешка — каза Алис задъхано. — Никога не съм я обвинявала, че е вещица. Тя ме изплаши. Срещна ме, когато бях сама в гората. Нарече ме с чуждо име. Но тя е безобидна старица. Не е вещица. — Пулсът туптеше така силно в главата ѝ, че Алис едва можеше да говори. Стигаше ѝ дъх само за кратки изречения.
Стивън поклати глава.
— Когато спряхме, за да се уверим, че ще се отнесат внимателно с нея — знаеш, войниците обичат да се забавляват — тя попита кои сме, и когато ѝ казахме името на Хюго, тя го прокле.
— Не може да бъде! — възкликна Алис.
Стивън кимна.
— Нарече го разрушител на абатството, обвини го, че е поругал свети места. Каза му, че ще умре без наследник, защото е извършил богохулство и светотатство, и че нейният Бог ще му отмъсти. Призова го да се покае, преди още жени да изхвърлят от утробата си дяволската слуз, която е единственото нещо, на което той може да стане баща. И го помоли да освободи някоя си Ан. Това беше последното, което каза — „пуснете я да си върви“!
— Това е ужасно — каза Алис. — Но това са само бълнувания на една луда жена.
Стивън поклати глава.
— Моят епископ ми възложи да търся тези вещици — каза той. — Има по една във всяко село, има дузини във всеки град. Трябва да изкореним това зло. Хората са податливи на изкушения, във времена на беди тичат при магьосници, вместо да постят и да се молят. Дяволът е навсякъде, а времената са смутни. Трябва да се борим срещу дявола, трябва да се борим срещу вещиците.
Алис се разсмя с лек, треперлив смях.
— Плашите ме! — възропта тя.
Стивън млъкна рязко.
— Простете ми — каза той. — Не исках. Посветил съм се на преследването на злото, забравих състоянието ви и деликатността на вашия пол.
Настъпи кратка пауза.
— А тази луда старица — каза Алис небрежно. — Няма ли да я пуснете да си върви? Ще съжалявам, ако моето оплакване срещу нея ѝ е навлякло това обвинение.
Стивън поклати глава.
— Не разбирате ясно колко сериозно е престъплението ѝ — каза той. — Когато говори за своя бог, е ясно, че говори за дявола, защото знаем, че Бог не проклина хората. Той изпраща нещастията, за да ги изпита, от любов към тях. Когато тя нарича Хюго рушител на неистинната, папистка църква, сякаш сам дяволът крещи срещу нашия славен кръстоносен поход. Всеки ден изтръгваме души от лапите дявола. Той се наслаждаваше на лесни победи с преданите на Рим паписти, които омайваха хората с лъжи и страхове, със суеверия и всевъзможни магии. Сега ние разнасяме Божията светлина из страната и запращаме дявола — и неговите последователи, подобни на тази старица — в огнена пещ.