Алис се усмихна и попита:
— Каква беше тя, съпругата ви?
Лорд Хю се замисли.
— О, добра жена — отвърна той уклончиво. — От добро семейство, религиозна. Скучна. — Той си блъскаше ума да се сети още нещо. — Четеше много — каза после. — Житията на светците, църковни книги, такива неща. Имаше много черна коса — това беше най-хубавото у нея. Дълга, гъста, черна коса. Хюго има нейната коса.
— Млада ли почина? — попита Алис.
Старият лорд поклати глава.
— На средна възраст — каза той. — Беше на четирийсет или там някъде — прилично дълъг живот за една жена. Боледуваше след всичките си раждания. И след помятанията. Господи! Сигурно е имала поне дузина. И всичко, което остана като резултат, бяха две безполезни дъщери и Хюго.
Между тях се възцари приятно мълчание: лорд Хю се усмихваше на някакъв стар спомен, Алис седеше до него, напълно спокойна.
— Онази старица — каза тя небрежно. — Какво стана с нея?
— Онази, за която подозираха, че е вещица? — Лорд Хю се оживи. — О, оказа се, че не е вещица. Подложиха я на разпит чрез изтезания, и тя не каза нищо, което може да определи като „магьосничество“. Дори Стивън се съгласи с това, а на него му се привиждат магьосници навсякъде.
Алис се изкиска: напрегнат, неубедителен звук.
— Много е въодушевен — каза тя.
Лорд Хю повдигна вежда към нея.
— Има какво да спечели — каза той. — Сега църквата се управлява от краля. Напреднеш ли там, можеш да стигнеш и до кралския двор, а отвъд него — до Божия рай. Доста изкусителна възможност, бих казал.
Алис се усмихна и кимна.
— Не знам как ще свърши всичко това — каза той. — Няма да видя края му, това е сигурно. Едно време си мислех, че ще се върнат към старите порядки, но вече не виждам как би станало това. Манастирите са полуразрушени, всички свещеници са положили клетва да почитат краля като глава на църквата. Така или иначе, наследникът е Хюго. А той е изцяло за новите порядки. Ще трябва да намери своя път, съобразявайки се с тях. Не се съмнявам, че има нужните умения. Докато Стивън се издига, ще се издига и Хюго. Те са обвързали съдбите си един с друг.
Алис кимна отново.
— Старицата… — поде тя.
— Папистка — каза старият лорд. — Обвинена е в ерес и държавна измяна. Когато я свалиха от дибата и я наквасиха със студена вода, когато успя отново да проговори, тя обвини всички и каза, че е готова да умре за вярата. Ще я съдим утре. Съмнявам се, че ще се отрече от вярата си. Тя е силна жена.
— Не може ли да бъде освободена? — попита Алис. — Заточена някъде? Тя е толкова стара, така или иначе ще умре скоро. Не представлява опасност за никого.
Лорд Хю поклати глава.
— Не и сега, когато вече е арестувана — каза той педантично. — Вече е записана в архивите на съда, Стивън знае за нея. Неговият доклад отива при неговия епископ, моят — в съвета. Тя не може просто да изчезне. Трябва да бъде съдена и обявена за виновна или невинна.
— Но на основание на разказаното от вас тя непременно ще бъде призната за виновна! — възкликна Алис. — Освен ако не се покае, непременно ще бъде намерена за виновна.
Старият лорд сви рамене.
— Да — каза той простичко. Облегна глава назад на затоплените от слънцето камъни. — Направо хляб може да се пече на тази стена — каза. — Задържа топлината като пещ.
— Няма да постигнете нищо добро, ако я екзекутирате — настоя Алис. — Тя е толкова стара и немощна, че хората ще намразят вас и Хюго, задето сте сторили зло на една старица. Могат да се обърнат срещу вас. Едва ли си струва риска.
Старият лорд обърна глава към Алис.
— Това е извън моя контрол — каза той тихо. — Тя е обвинена пред съда и аз ще я съдя утре. Стивън ще се опитва да я вразуми и ще я разпитва. Тя не пожела никой да я защитава. Ако не се покае, не положи клетвата, с която признава върховенството на краля, и не признае краля за глава на Църквата, трябва да умре. Това не е прищявка, Алис. Такъв е законът.
— Не бихте ли могли… — започна Алис.
Лорд Хю обърна глава към Алис и погледът му беше остър.
— Познаваш ли я? — попита той рязко. — От стария ти орден ли беше? Застъпваш ли се за нея?
Алис срещна дръзко погледа му.
— Не — каза тя. — Не съм я виждала никога преди в живота си. Тя не означава за мен нищо, нищичко. Просто ми е жал за нея. Такава глупава старица да умре заради заблудите си. Чувствам се разстроена, че моето оплакване я доведе дотук, нищо повече.
Хю се надвеси напред и плесна с ръце към кокошките. Те се пръснаха надалече. Петелът изпляска с криле и скочи тромаво върху малкия чимширен жив плет, изпружи шия и изкукурига.