Алис гледаше наситения смарагдов блясък на шията му.
Лорд Хю поклати глава.
— Не си виновна ти — каза. — Тя щеше да проповядва или да поучава, щеше да събира хората около себе си. Щеше да привлече вниманието ни по един или друг начин. И тогава пак щяхме да бъдем принудени да я заловим. Тя е стара глупачка, която иска да стане светица. Никога не би поела по лесния път, никога не би променила вярата и обетите си, за да подхождат на времената. Тя е глупава стара мъченица. Не е мъдра жена като теб, Алис.
Алис влезе бавно в замъка през входа на голямата зала. След златната слънчева светлина на градината задименият мрак на голямата зала я накара да изпита облекчение. Тя вървеше без цел, без посока. Хюго може да бе потеглил на кон към новата си къща, или се упражняваше в стрелба с лък, сражаваше се с чучелото за упражнения в двора, или се отдаваше на други дребни забавления. Хюго беше без значение. Алис спря в горния край на залата и се облегна на масата, където се хранеха висшите военни. Хюго беше като дете. Дългият живот и властта на баща му бяха позволили на Хюго да си остане едно весело дете — доволен, когато нещата вървяха добре, намусен и негодуващ, когато нещо не станеше по волята му. Не би спасил майка Хилдебранд, ако Алис го помолеше. Нямаше да си даде труд. Не и заради нея — една бедна старица, която трябваше да загине още миналата година. Не и заради Алис.
В сенките на залата имаше мъже, които спяха, с глави, натежали от изпития на обяд ейл, по пейките, под масите. Алис ги подмина тихо, качи се на подиума и отметна назад завесата над вратата на лорда. Един от мъжете, обръщайки се в съня си, я зърна и се прекръсти. Алис видя жеста му. Около нея още витаеше суеверие. Трябваше да помни, че самата тя не е в безопасност. Допря ръка до корема си. Единственото, което ѝ осигуряваше безопасност, беше бебето в корема ѝ: синът на Хюго. Тя започна да се изкачва уморено по стълбите към женската галерия.
Може и да носеше сина на Хюго, но старият лорд през цялото време беше имал намерение да ѝ вземе детето и да го осинови. Алис не се беше сетила за това. Не беше подозирала, че може да се правят такива неща. Беше смятала, че невръстното момченце ще бъде нейният начин да влезе в семейството. Спря на стълбите и зачака дишането ѝ да се успокои и танцуващите черни петна да изчезнат пред очите ѝ.
— Болна съм — изрече тя на глас.
Ако беше болна, тогава Катрин нямаше да настоява да делят едно легло, лорд Хю нямаше да я заплашва. Ако беше болна и спеше в собственото си легло, тогава никой не би могъл да я обвини, когато майка Хилдебранд се втурнеше към мъченическа смърт, без Алис да каже дори една дума, за да я спаси. Никой не можеше да вини Алис за жаждата на майка Хилдебранд за свято мъченичество, особено ако Алис беше болна.
— Болна съм — изрече тя отново, по-убедително. — Много болна.
Тръгна бавно нагоре по стълбите към галерията за жените и отвори вратата.
Галерията беше празна и тиха. Мери седеше до огнището и шиеше някакво обикновено ръкоделие. Когато Алис влезе, Мери остави работата си, стана и ѝ направи реверанс.
— Лейди Катрин питаше за вас, милейди Алис — каза тя мило. — Да ѝ съобщя ли, че сте тук? Или искате да си полегнете?
Алис я погледна с неприязън.
— Ще се видя с лейди Катрин — каза тя. — Тя се разстрои, когато погледна от прозореца си и те видя да флиртуваш със съпруга ѝ във вътрешния двор.
Мери леко ахна от изненада.
— Младият лорд Хюго ще си доставя удоволствия, където пожелае — каза Алис студено. — Но недей да се перчиш, Мери. Ако разстроиш лейди Катрин, тя ще те прогони от замъка.
Бузите на Мери пламтяха.
— Съжалявам, милейди — каза тя. — Просто си разменихме няколко думи и се посмяхме.
Изражението на Алис беше толкова кисело, сякаш никога не беше чувала думи или смях, нито пък беше виждала похотливата весела усмивка на Хюго.
— Ако си обзета от похот, по-добре да избягваш младия лорд — каза тя студено. — Нещата ще се развият наистина много зле за теб, ако оскърбиш съпругата му. Ти сама ми каза, че баща ти е беден и без работа. Предполагам, че за всичките ти близки у дома ще е трудно, ако се върнеш без надниците си и без надежда за нова работа или служба.
Мери наведе глава.
— Моля да ме извините, милейди — каза тя смирено. — Няма да се повтори.
Алис кимна и влезе в стаята на Катрин: усещаше в устата си вкуса на злобата — силен и сладък.
Катрин беше облечена. Седеше в един стол до прозореца и се бе загледала към вътрешния двор и градината, към залятата от слънцето стена на вътрешния двор и короните на ябълковите дървета край външната стена. Гладката, кръгла тъмнична кула се издигаше като тъмна сянка зад малката пекарница. Когато погледна навън през прозореца зад Катрин, Алис не видя нищо друго освен кулата.