— Колко добре изглеждаш, Катрин! — каза Алис. Гласът ѝ беше висок и остър, думите звучаха като безсмислен брътвеж. — По-добре ли се чувстваш?
Когато Катрин се обърна към Алис, лицето ѝ беше вцепенено от тъга. Старите сурови бръчки се бяха върнали, измествайки розовата закръгленост на бременността.
— Току-що те видях в градината — каза тя. — Говореше със стария лорд.
Алис кимна, с напрегнато изражение.
— Бях глупачка — каза Катрин внезапно. — Повиках твоята прислужница да дойде тук и я попитах дали очакваш дете, а тя ми направи реверанс и каза: „Да, милейди“, сякаш това беше известен факт, сякаш всички знаят!
Алис придърпа един стол и седна.
— От Хюго ли е? — попита Катрин ожесточено. — Детето от Хюго ли е? Трябва да съм била сляпа, за да не го видя преди. Когато вървеше през градината, виждах как изпъчваше корема си напред. Очакваш ли дете, Алис? Дете от Хюго?
Алис кимна.
— Да — каза тя тихо.
Катрин отвори широко уста и заплака беззвучно. Едри сълзи се затъркаляха по бледото ѝ като восък лице. Тя плачеше без свян, като оскърбено дете, с широко зяпнала уста. Алис виждаше белия, нездрав налеп по обложения ѝ език и един почернял, развален зъб.
Катрин си пое дъх с усилие и преглътна скръбта си.
— Откога? — попита тя.
— Юни — каза категорично Алис. — Ще родя през април. Сега съм бременна в третия месец.
Катрин кимна, и продължи да кима, като малка механична кукла.
— Значи всичко е било само лъжа — каза тя. Извади парче лен от ръкава си и попи мокрото си лице, като все още кимаше. — Няма да дойдеш с мен във фермата, всичко това са били лъжи. Ще останеш тук, ще родиш детето на Хюго и ще се надяваш да се сдобиеш с все по-голямо и по-голямо благоволение от страна на него и на стария лорд.
Алис не каза нищо.
Катрин преглътна, за да задържи напиращите ридания, и заприлича на шаран в рибарник.
— И докато аз си мислех, че ще ме обикнеш и че си обещала да живееш с мен, ти си крояла планове да уредиш да ме отпратят, за да можете двамата с Хюго открито да бъдете заедно — каза Катрин, кимайки като обезумяла. — Ти ме опозори, Алис. Ти ме опозори пред целия замък, пред целия град, пред околността. Мислех, че си моя приятелка, че ще избереш мен вместо Хюго. Но през цялата тази сутрин, когато говорех с теб и кроях планове за живота ни заедно, ти си си играела с мен. Замисляла си как да ме отпратиш.
Алис седеше неподвижна като скала. Почувства как приливът на гнева и скръбта на Катрин се плиска около нея, но не може да я докосне.
— Ти ме предаде — каза Катрин. — Ти си лъжовна приятелка. Ти си невярна. — Тя се задави от ново, силно ридание. — Държиш се като блудница с Хюго и си нежна като дъщеря със стария лорд — каза тя. — Преструваш се на моя приятелка, а се държиш като кралица сред жените от свитата ми. У теб няма нищо истинско, Алис. Никъде у теб няма и трошица почтеност или истина. Ти си жена без значение, Алис, жена без значение!
Алис, приковала очи върху кръглата кула без прозорци, наклони глава. Това, което Катрин казваше, вероятно бе вярно. „Без значение.“ Какво ли правеха сега с майка Хилдебранд там вътре? Алис се изправи на крака.
— Не съм добре — каза тя. — Отивам в стаята си, за да си почина преди вечеря.
Катрин вдигна към нея жален поглед, бледото ѝ лице беше мокро от сълзи.
— Нищо ли няма да ми кажеш? — попита тя. — Ще ме оставиш тук така, опечалена и гневна? Няма да се защитиш, няма дори да опиташ да обясниш измяната си? Неверността си? Безчестието си?
Алис хвърли поглед още веднъж към кръглата кула, докато се обръщаше към вратата.
— Невярност? — повтори тя. — Безчестие? — Изсмя се рязко. — Това е нищо, Катрин! Нищо!
— Но ти ме излъга в лицето — обвини я Катрин. — Обеща да ми бъдеш приятелка, обеща да ми бъдеш любовница. Разбрах, че ме лъжеш.
Алис сви рамене.
— Не съм добре — каза тя безцеремонно. — Твърде болна съм. Ще трябва да понесеш болката си, Катрин. Не мога да нося отговорност и за това. Твърде много е за мен.
Лицето на Катрин пребледня.
— Болна ли си, както бях аз? — попита настойчиво тя. — Детето му гние ли в теб, както изгни моето? Това ли е всичко, което Хюго може да създаде? Буца восък?
Сънят на Алис за гъмжащия от ларви път, и за това как после малките кукли вървяха забързано към Касълтън, търсейки майка си, възкръсна много ярко в ума ѝ. Примигна силно и тръсна глава, за да се отърве от образа на вървящите кукли.