— Не — каза тя. Сложи ръце на корема си, сякаш за да задържи бебето на сигурно място. — Моето бебе е живо и здраво — каза тя. — Не като твоето.
Този жест — простичкият жест на бременна жена — прекърши гнева на Катрин и го превърна в скръб.
— Алис! Прощавам ти! Прощавам ти всичко! Измамата и лъжите, позора, който ми навлече. Изневярата ти с моя съпруг! Прощавам ти всичко, ако се съгласиш да дойдеш с мен. Ще ми наредят да напусна замъка, ще трябва да си отида. Ела с мен, Алис! Ще се грижим за сина ти заедно. Той ще бъде както твое, така и мое дете. Ще го направя мой наследник! Мой наследник, Алис. Наследник на чифлика, който ще ми дадат, и на зестрата, която ще ми върнат. С мен ще бъдеш богата. С мен ще си в безопасност, а също и синът ти!
За миг Алис се поколеба, претегляйки възможностите, разглеждайки шансовете си. После поклати глава.
— Не, Катрин — каза тя студено. — С теб е свършено. Тук, в замъка, приключиха с теб и ще се отърват от теб. Хюго няма да те докосне никога повече. Старият лорд не желае да те вижда. Играех си с желанията ти, за да те накарам да си тръгнеш, без да вдигнеш скандал, и за да направя услуга на стария лорд, помагайки за постигането на целите му. Никога не съм смятала да тръгна с теб. Никога не съм искала любовта ти.
Катрин бе притиснала устата си с ръце. Широко отворените ѝ очи се взираха в Алис над разперените пръсти.
— Ти си жестока! — възкликна тя слисано. — Жестока! Дойде в леглото ми с Хюго, държа ме в обятията си същата тази сутрин! Нали се грижеше за мен по време на болестта ми, нали опази тайната ми!
Алис сви рамене и отвори вратата.
— Това не означава нищо за мен — каза тя студено. — Ти не означаваш нищо. Трябваше да се удавиш в реката онзи път, Катрин. Предопределената участ рано или късно застига този, комуто е отредена, както един пощенски гълъб, носещ лоши вести, рано или късно се завръща у дома. Тя ще изгори, а ти ще се удавиш. Няма начин да избегнеш съдбата си, Катрин. Няма начин тя да избегне своята.
Катрин се огледа като обезумяла.
— Какво искаш да кажеш, Алис? Каква съдба? И кой ще изгори?
Лицето на Алис беше кисело и изнурено.
— Просто си върви, Катрин — каза тя. — Твоето време тук свърши. Просто си върви.
Тя затвори вратата, заглушавайки жалния протестен вопъл на Катрин, и прекоси женската галерия. Останалите жени се бяха прибрали от градината, сваляха шапчиците и разресваха косите си, оплаквайки се от горещината. Алис премина край всички тях като студена сянка.
— Какво става с милейди? — попита Рут, когато чуха виковете на Катрин и видяха негодуващото изражение на Алис. — Да отида ли при нея?
Алис сви рамене.
— Трябва да напусне замъка — каза тя кратко. — Негова светлост нареди така. Тя ще бъде отпратена, а бракът — анулиран.
За миг настъпи тишина, а после избухна оживено бъбрене. Алис рязко вдигна ръце, за да възпре истеричните въпроси.
— Питайте я сами! Питайте я сами! — възкликна тя. — Но когато я обслужвате, не забравяйте, че скоро тя ще обитава някой малък затънтен чифлик. Тя вече не е лейди Катрин.
Алис се усмихна на внезапната тишина в стаята. Всяка от жените мълчеше, обзета от опасения за собственото си бъдеще. Бавно, една след друга, те я погледнаха.
— Ще се измия преди вечеря — каза Алис спокойно. — Илайза, поръчай да ми приготвят вана. Марджъри, нареди да запалят огън в спалнята ми. Рут, моля те, поправи синята ми рокля. Онзи ден настъпих подгъва и го скъсах, когато се качвах горе. Мери — тя се огледа наоколо. Момичето стоеше до вратата на стаята, със сведени очи, истинско олицетворение на съвършената камериерка. — Извади ми бельото, ще си сложа чиста долна риза.
Алис ги проследи как тръгват да изпълнят заръките ѝ. Нейните жени.
Зад вратата си Катрин плака, докато стаята ѝ притъмня. Когато дойде време за вечеря, никой не я повика, никой не ѝ донесе храна. Тя лежеше на леглото си, хълцайки във възглавницата, и слушаше смеховете на хората, които ядяха и пиеха в залата долу. Стана по-тъмно: никой не дойде да ѝ запали огъня, нито да ѝ донесе свещи. Оставиха я на тъмно, в хладния мрак на вечерта.
Чу жените да се качват горе от залата, чу и приглушеното им бъбрене. Чу смеха на Алис, остър и пронизителен. Но никой не дойде до нейната врата. Никой не дойде да попита дали има нужда от нещо.
Тишината откъм стаята на Катрин потисна настроението на жените в галерията. Още не беше взето решение, но по някакъв начин новите позиции се изясняваха. Хюго не питаше за Катрин, старият лорд не беше говорил за нея от помятането насам. А сега жените на самата Катрин, които ѝ служеха още от моминските ѝ години, извръщаха поглед от затворената ѝ врата и не ѝ предлагаха услугите си. Сякаш вече беше заминала да живее далеч отвъд пустошта, помисли си Алис, или се беше удавила и бе погребана: и тя се засмя отново.