Выбрать главу

— Днес чух една странна история — каза Илайза, като наливаше на всички вечерната чаша ейл.

Рут хвърли поглед към вратата на лейди Катрин, сякаш все още се боеше от нея.

— Разкажи я! — каза Марджъри. — Но да не е твърде страшна, искам да се наспя нощес.

— Тази сутрин отидох на пазара в Касълтън и срещнах една позната жена, която продаваше яйца — каза Илайза. — Тази сутрин беше минала през тресавищата, по пътя от Боус.

Алис вдигна поглед от чашата си и загледа Илайза.

— Пред себе си, в прахта на пътя, видяла нещо невероятно — продължи Илайза.

Рут потръпна и се прекръсти.

— Не искам да слушам приказки за дявола — предупреди тя. — Няма да ги слушам.

— Тихо — казаха останалите. — Върви си в стаята, Рут, ако нямаш смелост да чуеш историята. Какво е видяла тя в прахта, Илайза? Продължавай!

— Видяла малки следи — каза Илайза загадъчно.

Алис почувства как изстива.

— Следи ли? — попита тя.

Илайза кимна.

— Следи от стъпки. Следи от токове на ботуши за езда, и от чифт женски обувки. Сякаш жена и двама мъже са вървели по пътя.

Марджъри сви рамене.

— Е, и? — попита тя.

— Били съвсем мънички — каза Илайза. — Миниатюрни отпечатъци от стъпки, жената казваше, че били колкото от миши крачета. Така каза, „съвсем мънички“.

Мистрес Алингам възкликна.

— Феи! — Тя плесна с ръце. — Пожелала ли си е нещо? Намислила ли си е желание, като е видяла следите на малките хора?

— Тръгнала по следите! — каза Илайза. — Два чифта следи от ботуши и един чифт — от обувки, сякаш от двама мъже и една жена.

Жените поклатиха удивено глави. Алис отпи от ейла си, без да каже нищо. Той се стече в гърлото ѝ като лед.

— А следите от стъпките на малката жена били мръсни — каза Илайза. — Изцапани със слуз, като от охлюв. Слуз от охлюв.

Рут се прекръсти рязко и се надигна.

— Не искам да чувам нищо повече — каза тя. — Глупости, с които плашат децата!

Останалите жени бяха увлечени от разказа.

— И? — попитаха те. — После какво?

— Навела се и побутнала следата с пръчка — каза Илайза. — Не искала да я докосва.

Те кимнаха. Докосването на слуз, оставена от същество от народа на феите, можеше да крие всевъзможни опасности.

— Каза, че било… — прошепна Илайза. Всички се наведоха по-близо. — Каза, че приличало на восък! — заяви Илайза тържествуващо. Облегна се назад на столчето си и огледа лицата им. — Странна история, нали?

Алис пресуши чашата си. Забеляза, че ръцете ѝ бяха спокойни.

— Къде са били тези миниатюрни следи? — попита тя безгрижно. — На пътя, казваш: на кой път? Къде точно?

Илайза подаде чашата си на Марджъри, която прибра чашите в бюфета заедно с празната кана от ейл.

— Точно на една миля над моста — каза тя. — По пътя от Боус, малко преди Касълтън. И идвали насам. Ужасна история, нали? Но тя се закле, че е вярна.

Алис поклати глава.

— Миниатюрни следи! — възкликна тя насмешливо. — Восък! Мислех си, че ще ни уплашиш с някой призрак, висок шест фута!

Илайза вирна глава.

— Но е вярно…

— Изтощена съм — прекъсна я Алис. — Илайза, прати ми Мери, ще си легна.

Илайза хвърли поглед към затворената врата на Катрин.

— Да проверя ли дали е добре? — попита тя Алис. Останалите жени чакаха решението на Алис. Алис, мислейки си за малките кукли, които бяха само на миля от вратата ѝ тази нощ, се усмихна мрачно.

— Няма значение — каза тя. Разсмя се с висок, остър смях, а жените се спогледаха изненадано. — В крайна сметка нищо няма да има значение! — каза тя. — След всички тези беди. Абсолютно нищо няма значение!

Глава 31

Хюго нахълта в стаята ѝ малко след като тя бе заспала. Алис трепна и се събуди уплашено.

— Пожар ли има? — запита тя, изплувайки от съня.

Хюго се изсмя гласно. Беше пил до късно в залата; беше буен и възбуден. Смъкна завивките от Алис и я плесна игриво по задника.

— Чу ли новината? — запита той. — Бракът ми ще бъде анулиран. Ще ме венчаят за момиче, едва-що излязло от детската стая! А Стивън не може да изкопчи нищо смислено от старицата от Боус!

Алис сграбчи отново завивките и ги придърпа над раменете си.

— Знам всички новини — каза тя кисело. — Освен за старицата. Какво прави той с нея? Измъчва ли я?

— О, не — каза Хюго. — Той не е варварин. Тя е стара жена. Разпитва я и спори с нея по теологични въпроси. Но по всичко личи, че тя не отстъпва. Той беше в ужасно настроение след обяда. Разказа ми всичко на кана сладко вино. Спорели за трансубстант-трансубстант-транс… — Хюго се изкиска и се отказа от опитите си. — Дали нафората е хляб или месо — каза той вулгарно.