— Ще я пусне ли да си върви? — попита Алис. Седна в леглото. Хюго беше поруменял и весел. Той разкопча скъпия си жакет и го хвърли към стола. Дрехата падна на пода, а той разкопча колана, развърза тесните си панталони, смъкна ги и запрати всичко към купчината с дрехи. Тръгна към леглото ѝ, с развяваща се риза.
— Помести се, момиче — каза доволно. — Тази нощ ще спя тук.
— Ще я пусне ли да си върви? — попито отново Алис. Хюго я хвана здраво през кръста и зарови глава в корема ѝ.
— Коя, старицата ли? — попита той, като застана на колене, с разрошена коса. — О, не ме питай, Алис, знаеш какъв е Стивън. Иска да постъпи правилно в името на своя Бог, иска да направи това, което е правилно според неговия епископ, и иска да постъпи правилно спрямо всяка проста душа, иска да постъпи правилно и спрямо себе си. Ако открие, че тя е една невинна заблудена старица, ще я убеди да положи клетвата, ще я пусне да си отиде, а аз ще я изпратя през границата в Апълби, за да си спокойна, и с това ще се свърши.
Алис се отпусна назад и затвори очи.
— Ще се свърши — изрече тя меко.
— Защо не? — запита Хюго. — И какво значение има дали ще има една старица в повече, или не? До месец ние със Стивън ще отидем в Лондон да видим малката годеница. Баща ми сигурно вече оглупява от старост. Намерил ми е деветгодишно дете, ще бъдем сгодени само по име. — Хюго се засмя. — Не ме е грижа! — каза. Потупа я леко по корема. — Катрин е напусната, а ти — бременна с моето дете. Една нова съпруга може да дойде тук или да почака. Няма голямо значение. Стига да ме дариш със син, когото мога да направя свой наследник, а после — още един, докато замъкът се напълни с тях. Имам много време да се сдобия с деца, Алис. Има много време. Много време. Ще има изобилие от всичко — богатство, земя, и охолство за всички ни.
Алис го остави да я полюшва в такт с думите си и плъзна ръце около гърба му. Откри, че се усмихва.
— Няма да повярваш какви неприятности имах днес — каза тя. — Катрин беше в истерия, баща ти заплаши да ме изхвърли от замъка заради една необмислено изречена дума, поболях се от тревога за старата жена, а после Илайза ме изплаши до припадък с някаква ужасна история за призраци.
Хюго се изкиска и посегна под завивките, за да вдигне долната риза на Алис.
— Моя бедна любима — каза той. — Трябваше да излезеш с мен. Предполагаше се, че трябва да отида до имението Кодърстън, но по пътя видях такъв млад елен, че спрях и го подгоних. Той ни разиграва с часове, и ще повярваш ли, че не успях да го улуча с арбалета? Бях близо, но в очите ми се стичаше пот и не можех да виждам. Пропуснах го! Можех да го улуча право в сърцето, а виждах само размазано петно. Накрая Уилям го уби вместо мен. Бях бесен! Ще го имаш за обяд другата седмица.
Той проникна в нея с лек тласък и издаде стон на удоволствие.
— Радвай се! — възкликна, като се движеше внимателно вътре в нея. — Ще се отървем от Катрин и тя може да прави каквото ѝ е угодно. Баща ми си е наумил да ме жени отново, не може да мисли за нищо друго. Твоята старица не отстъпва пред Стивън и няма нужда нито от твоята помощ, нито от моята, а тези призраци могат да вдъхват ужас само на малки момичета, Алис, не и на жена, не и на мъдра жена като теб.
Той въздъхна, и Алис почувства как ръката му настоятелно милва гърдите ѝ. Разтвори по-широко крака.
— Доволна ли си, малка Алис? — прошепна той. Започна да се движи по-настойчиво, мислейки само за собственото си удоволствие.
— Добре съм — каза Алис. Умът ѝ се луташе между страховете и победите от изминалия ден, докато тялото ѝ се движеше покорно под Хюго. Тя се усмихна и го остави да прави каквото пожелае.
— О, да — каза Хюго.
А после и двамата притихнаха.
— Алис — каза Хюго настойчиво. — Алис!
Тя се събуди веднага. Лунната светлина струеше през тесния прозорец и очертаваше сребриста лента върху жълто-зелената покривка на леглото.
— Какво? — запита тя: собственият ѝ ужас се надигна, когато долови страха в гласа му.
Лицето на Хюго беше бяло.
— Майко Божия — каза той. — Сън! Сънувах такъв сън! Кажи ми, че съм буден и това са били глупости!
Чаршафите бяха мокри от потта му. На лунната светлина Алис видя косата му, полепнала на влажни кичури по лъсналото му лице. Очите му бяха широко отворени, като на човек в треска.