— Кукли ли сънува? — извика Алис непредпазливо. — Малки кукли, идващи към замъка?
— Не! — каза Хюго. Протегна ръце. Те се тресяха. — Майко Божия! Сънувах, че пръстите ми са се вдървили. Сънувах, че ноктите ми ги няма. Сънувах, че върховете на пръстите ми са изчезнали. Пръстите ми бяха окапали, сякаш имах проказа. Имах само някакви ужасяващи чуканчета!
Алис побеля като платно.
— Какъв сън! — възкликна тя неспокойно. — Но сега си буден, Хюго. Не се страхувай.
Той обви ръце около нея и зарови лице в топлата кожа на шията ѝ.
— Боже мили, страхувах се! — каза. — Върховете на пръстите ми, Алис, се бяха стопили. Разтопени като восък!
Алис лежеше съвсем неподвижно, обвила ръце около него, и го чувстваше как трепери.
— Тихо — каза тя, сякаш говореше на малко дете. — Шшт, Хюго, любов моя, скъпи мой. Тихо, сега си в безопасност.
След малко той спря да трепери и остана да лежи тихо в прегръдките ѝ.
— Господи! Какви ужаси! — възкликна. Изсмя се леко, за да демонстрира смелост. — Като че ли съм някакво пеленаче! — допълни смутено.
Алис, която лежеше като повалена статуя на лунната светлина, и чувстваше корема си леденостуден, поклати глава.
— Не — каза тя. — Аз също имам своите кошмари. Заспивай сега, Хюго.
Той се нагласи като дете, с глава на рамото ѝ, прострял едната си ръка напряко на тялото ѝ, и каза тихо:
— Ужасен сън!
Алис вдигна ръка и започна да го гали по главата, по влажните, сплъстени къдрици.
— Пищях като бебе — каза той с тих кикот.
Алис го привлече още по-плътно до себе си. Скоро той дишаше равномерно, страховете го бяха напуснали. Алис легна до него и се замисли отново за всички ужаси, които летяха към замъка като завръщащи се гълъби, насочили към тях мънистените си, будни очи.
Ръката на Хюго, преметната през корема ѝ, беше твърде тежка. Тя повдигна дланта му, за да се освободи от тежестта, а после спря. В тъмнината не можеше да вижда добре, но погали връхчетата на пръстите му със своите. Ноктите бяха къси, със сигурност бяха по-къси от преди. Тя притегли ръката му в лунната светлина, за да вижда по-добре. Със сигурност върховете на пръстите му бяха по-тъпи, а ноктите бяха по-къси и по-квадратни отгоре, сякаш бяха изтрити.
Алис изстена леко от ужас, измъкна се от леглото и отиде с тихи стъпки до огъня, пъхна една борина в червената жарава и запали свещ. Върна се до леглото: потрепващият пламък хвърляше огромни сенки навсякъде около нея. Вървеше бавно: не искаше да узнае истината. Помисли си за малката кукла с изображението на Хюго, която беше оформила толкова решително и гневно преди толкова много месеци, когато не беше искала нищо друго освен той да я остави на мира. Беше загладила устата му и му бе наредила да не я зове. Беше изтрила върховете на пръстите му и му беше повелила да не я усеща. Беше изстъргала ушите му и му бе заповядала да не я чува. Беше издраскала очните му ябълки и му бе наредила да бъде сляп за нея. А сега Хюго беше сънувал, че пръстите на ръцете му се топят, и вече беше пропуснал целта с изстрела си.
Тя седна на леглото и остави поставката със свещта на масата наблизо. Не си направи труд да прикрие светлината. Изпитваше увереност, дълбока и студена като смъртта, че светлината нямаше да го събуди; той нямаше да може да види блясъка ѝ през затворените си клепачи. Тя взе ръката му и я приближи до свещта, за да може да види ясно онова, което се боеше да види.
Върховете на пръстите му бяха тъпи, сякаш скъсени. Дългите, силни ръце на Хюго сега бяха по-къси, последната става на всеки пръст беше неестествено закърняла. Ноктите му свършваха рязко, квадратни, сякаш грубо изпилени; отрязани по-ниско от краищата на пръстите му. Алис потръпна. Ръката на Хюго изглеждаше така, сякаш някой бе подрязал с градинарска ножица връхчето на всеки пръст, окастряйки ноктите, подрязвайки грубо закръглените възглавнички.
Преобърна ръката му и я погледна, сякаш искаше да гадае по дланта му. Връхчетата на пръстите му бяха гладки като кожата на усмихнатото му, спящо лице. По тях нямаше линии. Бяха изтрити. На връхчето на всеки пръст нямаше нищо, никакъв белег, само гладка, розова кожа, пръстите бяха квадратни като на зле моделирана статуя. Алис издаде лека въздишка, подобна на стон, и остана да седи за миг с обезобразената му ръка в скута си.
Надвеси се напред и вдигна свещта високо, за да погледне ушите му. Вече бяха мънички, като ушите на дете. Само дългата къдрава коса на Хюго и шапките, които той винаги носеше, ѝ бяха попречили да види това преди. Погледна устните му. Резките очертания на горната му устна сега бяха размазани. Привлекателната ѝ, създадена за целувки извивка и издадената напред, нацупена долна устна се бяха стопили. Само тъмната сянка на наболата брада по челюстта му бележеше къде би трябвало да започват устните му. Светлината потрепна, когато свещта се разтресе в ръцете на Алис. Тя импулсивно се наведе над него и леко го разтърси.