— На долния етаж по нощна риза — изрече меко Рут. — О, Божичко!
Алис прикри една усмивка.
— Пияна си — каза тя рязко на Катрин. — По-добре да хапнеш малко хляб, а после да поспиш. По-късно ще ти е доста зле.
Катрин поклати глава и посочи властно към прозореца си.
— Аз давам заповедите тук, Алис. Все още не съм почнала да отглеждам прасета и крави край тресавището. Още не съм напусната и опозорена заради теб и онова, което носиш в корема си — каквото и да е то! Върви и ми донеси още вино. Искам кларет — това е добро вино през деня. А със закуската ще пия ейл! А после поръчай да ми донесат вана. Ще се изкъпя и ще си облека роклята в розово и кремаво. Освен това днес ще се храня в залата.
Алис чу кикота, който Илайза заглуши, прикривайки устата си с длан. Обърна се.
— Невъзможна е — каза на жените. — Една от вас да седне при нея. Ще трябва да направим каквото иска. Много скоро ще изпадне в несвяст от пиенето.
— Не може да слезе така на обяд — каза Рут, шокирана.
Алис поклати глава.
— Ще започне да повръща много преди обяд, ако е пила цяла нощ.
— Закуската ми! — кресна заповеднически Катрин, с властния тон на много пиян човек. — Веднага, момиче!
Никой не беше наричал Алис „момиче“ от много месеци. Алис се усмихна иронично и кимна към Катрин.
— Веднага — каза с престорено покорство. Затвори тежката резбована врата и посочи Рут, а после — Мери.
— Донеси ѝ закуската, каквото поиска. Няма значение, след няколко минути ще го повърне. А ти, Мери, иди в кухнята, кажи да сложат да се топли вода, и нареди да ѝ приготвят вана.
Двете кимнаха. Алис отведе останалите долу да закусят, и зачака в преддверието старият лорд и Дейвид да слязат по стълбите от кръглата кула.
— Добро утро, Алис — каза старият лорд.
Алис пристъпи напред и му целуна ръка.
Дейвид отвори вратата пред двамата и те влязоха в залата заедно.
В замъка закуската минаваше без особена церемониалност. В ранните часове на деня имаше прекалено много работа, за да се бавят много. От кухнята изпращаха непрекъснат поток от храна — блюда с хляб, сирене и студен бекон за по четирима души. Из залата обикаляха прислужнички и прислужници, които поднасяха ейл и гореща вода. Хората влизаха и излизаха, с бърз поклон към високата маса, когато някой от лордовете беше седнал там и се хранеше.
Хюго отдавна беше тръгнал — бе излязъл на лов със Стивън. Повечето войници вече се бяха нахранили и бяха заели постовете си още на развиделяване. Алис седеше до лорда и заедно с него ядеше от най-хубавия хляб и отпиваше от малка чаша гореща вода с поръсена в нея лайка.
— Каква е отварата? — попита старият лорд.
— Лайка — каза Алис. — За спокойствие.
Лордът изсумтя развеселено.
— Спокойствието е за гроба — каза той. — Бих предпочел паника всеки ден. Това ми подсказва, че съм още жив.
— Тогава е трябвало да се родите жена — каза Алис.
Той се изкикоти.
— Боже опази! — възкликна. — Какво те мъчи, малка Алис?
— Катрин — каза Алис. — Добрала се е до някакво вино през нощта и тази сутрин още буйства. Смята да дойде на обяд, издокарана в най-хубавите си дрехи, и да спечели отново привързаността ви.
Старият лорд плесна с длан по масата и се разсмя гръмогласно. Мъжете, които закусваха на близките маси, усмихнато вдигнаха погледи, а един извика:
— Споделете шегата, милорд!
Лорд Хю поклати глава, с просълзени от смях очи.
— Женски неприятности! Женски неприятности! — провикна се в отговор. Всички мъже се усмихнаха и кимнаха.
— И така! — каза той, когато успя да си поеме дъх. — Кога мога да очаквам това прелъстяване?
Алис прехапа устни от вътрешната страна, за да сдържи раздразнението си, и отпи от отварата.
— Тя ще слезе на обяд, освен ако някой не ѝ попречи, ще направи сцена и ще посрами себе си и вас — каза тя. — Предполагам, че ако избълва повръщано по вас и по младия лорд, няма да е особено весело. Ние в галерията не можем да я спрем. Не можем да заповядаме на слугите да не ѝ дават вино. Тя ще постигне своето, освен ако вие не дадете заповед.
Лорд Хю още се кискаше.
— О, за Бога, Алис, не ме занимавай с тези глупави женски проблеми — каза той добросърдечно. — Дай ѝ вино и капни в чашата отвара от някоя от твоите сънотворни билки. Приспи я за няколко часа, а когато се събуди трезва и отпаднала, ще си е научила урока. След няколко дни ще приготвя книжата, тя ще може да ги подпише и да напусне замъка завинаги.
— След няколко дни? — поиска да се увери Алис.
Лорд Хю кимна.
— Да. Така че можеш да пиеш за закуска ейл, а не отвара от някакви треви, скъпа. — Той се изкиска отново. — Спокойствие. О, Господи!