Алис се усмихна слабо и начупи малко хляб върху сребърното си блюдо.
— Хюго ми каза, че сте избрали младото момиче, което ще му бъде съпруга — каза тя. — Малкото деветгодишно момиче, така ли?
Лорд Хю кимна.
— Това е най-добрият избор — каза той. — Колебаех се. Искаше ми се да видя бърза сватба, да споделят легло, и да чакам скорошно раждане, но близките на това момиче са точно хората, с които имаме нужда да се сродим. А самата тя е от плодовит род. Майка ѝ е родила четиринайсет деца, десет от тях — синове, преди да умре. И е родила всичките, преди да навърши двайсет и пет години!
— Жена с късмет, наистина — каза Алис саркастично.
Лорд Хю не чу.
— Момичето ще дойде да живее тук, и можем да го възпитаме както пожелаем — каза той. — Ако се съгласиш да бъдеш мила с нея, Алис, можеш да останеш до нея и да ѝ служиш. Тя не е глупачка. От седемгодишна е на служба във фамилията Хауард и в двора. Мисля, че на дванайсет вече ще става за леглото. Може и да дочакам да видя сина ѝ.
— А моят син? — настоя Алис.
— Ще го взема веднага щом се роди — каза старият лорд. — Не се тревожи, Алис. Ако е силно и здраво дете, той ще бъде мой наследник, а ти можеш да останеш докато тя позволи и докато желаем ние. Всъщност, това е добър изход за теб. Късметът те следва като сянка, нали?
— Като сянка — съгласи се Алис. Гласът ѝ беше нисък и тих. Лорд Хю едва я чуваше. — Късметът ми ме следва като сянка — каза тя.
Той побутна встрани чинията си, един паж дойде със сребърен леген и кана и му поля да си измие ръцете. Друг се приближи с бродирана ленена кърпа и той подсуши ръцете си.
— Ще обядваме рано — напомни той на Алис. — Днес следобед съдът пак ще заседава. Тази сутрин ще си почина. Изтощават ме с всички тези откраднати прасета и изчезнали кошери. А освен това, законът се променя с всеки новопристигнал пратеник. По-добре беше едно време, когато правех, каквото си пожелаех.
— А старицата? — попита Алис.
Лорд Хю се обърна, преди да излезе.
— Не знам — каза той. — Отец Стивън отново разговаряше с нея снощи след вечеря. А тази сутрин излезе на езда с Хюго. Може и да не я съдят, Алис. Отец Стивън ще реши дали тя трябва да отговаря по някакво обвинение. — Той се ухили. — Ако се съди по онова, което разказа снощи на вечеря, доста го е разигравала. Начетена е колкото него, и когато я обвинил на латински, тя се защитила на гръцки, та му било трудно да следва мисълта ѝ. Току-виж се наложило да водя процеса срещу нея на староеврейски, та да няма недоразумения!
— Дали ще я освободи? — попита Алис.
Старият лорд сви рамене.
— Може би — каза той. Дяволито пламъче блесна в очите му. — Искаш ли да се явиш пред съда като нейна защитница? — попита той. — Нейната начетеност и твоят бърз ум могат да свършат добра работа, Алис. Да кажа ли на Стивън, че ще говориш от нейно име? Желаеш ли да застанеш пред всички ни, за да защитаваш една папистка и изменница, без значение какво ще ти струва това?
Тъмните му очи обхождаха лицето ѝ, усмивката му беше жестока.
Алис наведе глава.
— Не, не — каза тя припряно. — Не, тя не означава нищо за мен. Отец Стивън ще я съди. Не мога да се замесвам в това. Имам твърде много работа, а трябва да щадя и здравето си. Не мога да се обременявам и с това.
Лорд Хю ѝ хвърли злобна усмивка.
— Разбира се, Алис — каза той. — Остави това на нас, мъжете. Ще ти съобщя, ако ни потрябва отвара от лайка.
Той излезе бързо през вратата: широката му дреха се развяваше. Алис го чу да се смее, докато се качваше по стълбите към кръглата кула. Тя допи мълчаливо отварата, а после поведе жените обратно към галерията.
Катрин пееше с пълно гърло. Чуха я още от стълбите. Илайза избухна в смях, когато отвориха вратата и видяха Катрин, седнала в стария си стол пред огъня в галерията, с кана ейл в едната ръка и чаша в другата.
Тя засия, когато ги видя.
— Моите помощнички! — възкликна тя. — Моите компаньонки!
— Трябва да си лягаш — каза Алис, като пристъпи напред. — Ще ти прилошее от всичкото това пиене, Катрин.
Катрин размаха каната.
— Това е нетърпимо — каза Алис през зъби.
— Искам си ваната сега — нареди рязко Катрин.
Алис погледна към Мери.
— Носят я — каза тя, като направи реверанс. — Но тя искаше да сипете вътре от вашите билки и масла, милейди.
— Като миналия път — каза Катрин с пиянско въодушевление. — Когато ме окъпа в благоуханни цветя и ме натри с масла, а Хюго дойде и облада и двете ни. — Всички жени ахнаха. — Когато беше толкова хубаво, Алис. Когато лежеше върху мен и ближеше гърдите ми, и пъхаше пръсти в мен. Ето така.