Алис стрелна жените с бърз, предупредителен поглед. Лицето на Илайза беше поаленяло от потиснат смях. Рут беше побеляла от потрес и се кръстеше.
— Донесете ваната — каза Алис на Мери. — Ще ѝ сложим билки вътре.
Жените стояха мълчаливо, на устните им напираха неизречени клюки, докато слугите внесоха тежката дървена вана, застлаха я с ленени чаршафи, а после започнаха да изливат вътре ведро след ведро с гореща вода. Алис донесе ментово масло от раклата си, като се надяваше, че то ще изпоти Катрин и заедно с потта ще изкара и виното, просмукало се в кръвта ѝ. Катрин зяпаше безизразно огъня и не забелязваше любопитните погледи на слугите, докато те влизаха и излизаха с горещата вода.
— Той ще се върне при мен — каза Катрин внезапно. — Може да ме има, може да има и Алис. Кой мъж би могъл да устои? Имам земите от зестрата си, а Алис очаква дете. Ще приема детето. Кой мъж би могъл да иска повече?
Алис сграбчи Катрин под лакътя и кимна на Марджъри да я подкрепи от другата страна.
— Тихо, Катрин — каза тя предупредително, докато се клатушкаха към стаята, в която ваната вдигаше пара и ухаеше пред пламтящия огън. — Тихо. Ще се посрамиш с тези приказки.
— Ще те приема — каза Катрин, като гледаше Алис. — Ще те обичам като сестра и всички можем да живеем тук заедно. Защо не? Ние сме господарите. Можем да живеем, както ни е угодно. А Хюго ще бъде щастлив с нас двете.
— Тихо — повтори Алис. Мозъкът ѝ работеше бързо. Хюго можеше наистина да приеме живот, в който средствата да идват от зестрата на Катрин, а да бъдат наследени от децата на Алис. Династическите амбиции, свързани с новата млада съпруга, бяха на баща му — баща му беше онзи, който вечно се занимаваше с интриги и кроежи. Хюго искаше място в кралския двор, искаше пари за пътуванията и начинанията си, искаше да изследва минни галерии и да добива варовик в каменни кариери, но ако Катрин и Алис можеха да сключат примирие и Алис му родеше син, той можеше да се откаже от търсенето на нова съпруга.
— Вече е късно — каза Алис замислено. — Старият лорд е твърдо решен.
Катрин още беше мъртво пияна. Залитна, докато Мери развързваше долната ѝ дреха и я изхлузваше през главата ѝ. Бяха нужни усилията и на трите, за да я вкарат благополучно във ваната. Тя седна на ниското столче във ваната и облегна глава на покритата с лен стена.
— Ти можеш да го накараш да размисли — каза тя. Заваляше думите, а клепачите ѝ се затваряха. — Можеш да го убедиш. Налице са моята зестра и твоето дете. Той иска тези неща.
Алис запретна ръкави нагоре и грубо започна да търка раменете и мърлявия врат на Катрин. Гънките тлъстина висяха отпуснато около тялото ѝ сега, когато бебето вече го нямаше.
— Или ако старият лорд умре… — предположи Катрин. Гласът ѝ беше прекалено висок, за да е безопасно. Марджъри, застанала на прозореца, я чу. Илайза, която чакаше до вратата, я чу. Мери, която проветряваше долната ѝ дреха пред огъня, се обърна бързо и се втренчи в Катрин, която се изтягаше във ваната, ленива, покварена.
— Не говори такива неща! — възкликна рязко Алис. — Негова светлост е добре и ще живее още много години, дай Боже.
Катрин отвори пиянски блуждаещите си очи и се усмихна на Алис.
— Въпреки това е вярно — каза тя. — Хюго никога не би имал воля да ме напусне. Хюго обича да получава насладите си веднага. Никога не би чакал една деветгодишна съпруга. Това не са негови планове и кроежи. Ако старият лорд вече го няма, бихме могли да живеем добре, ние тримата.
— Тихо — каза отново Алис. Вярно беше. Ако старият лорд умреше и Хюго станеше наследник, то Катрин щеше да остане господарка на замъка само на думи, а положението на Алис щеше да бъде утвърдено. Хюго не притежаваше нито нужната енергия, нито уменията, за да се освободи от Катрин и да уговори нов брак. Освен това, той обичаше удобствата и лесния, охолен живот. Катрин като господарка на замъка и Алис като негова любовница — това беше идеалното съчетание за Хюго, което му осигуряваше едновременно богатство и чувствена наслада.
— Още гореща вода — каза Катрин. — Ще лежа във ваната и ще пия още вино.
Щом чу това, Илайза се изкикоти презрително, но един остър поглед от страна на Алис я накара да излезе от стаята.
— Донеси ѝ още гореща вода и чаша разредено вино — нареди Алис. — Отивам си в стаята. Тук е прекалено горещо за мен. — Тя се обърна към Катрин: — След банята трябва да легнеш и да се наспиш — каза тя твърдо. — Можеш да си облечеш розовата рокля, след като си починеш. Ще се погрижа да те събудят навреме за обяд, но сега трябва да поспиш.