Катрин вече се унасяше в дрямка. Едрите ѝ черти, размазани и неясни в благоуханната пара, бяха омекнали от сънливост.
— Добре, Алис — каза тя сговорчиво. — Но ще дойдеш ли да ме галиш? Ще дойде ли Хюго да те възседне, докато гледам? Както правехме преди?
В стаята се възцари пълно мълчание.
— Сънуваш — каза Алис грубо. — Непристойни сънища, Катрин. Телесните ти течности са твърде разгорещени. Банята те е разгорещила прекалено много. Трябва да си починеш.
Тя се обърна и излезе бързо от стаята, преди останалите да успеят да видят виновното ѝ лице. Докато затваряше вратата на стаята си, чу тих възмутен писък и нестройния шепот на гласове до големия еркерен прозорец в галерията. Жените излизаха тичешком от стаята на Катрин, за да започнат да повтарят думите ѝ.
Алис отиде до тесния прозорец и погледна навън. Отвъд моста белият път се лъкатушеше около хълма, а после се насочваше право като римско копие през пустошта. Нивите край реката имаха прашен жълто-зелен цвят. Сеното беше окосено, царевицата беше порасла. Мятаха сеното на дълги откоси, за да се изсуши, щяха да съберат и сламата този месец. В по-високо разположените поля отвъд реката имаше крави, които пощипваха ниските стръкчета трева, останали след косенето. Зад тях се ширеше сиво-зелената пустош с пръснати из нея малобройни овце. Пиренът цъфтеше и някой пътник, прекосяващ пустите земи, щеше да е принуден да гази през високи до бедрата туфи от пурпурни цветчета, да върви цял ден сред облак от сладък цветен прашец. Речните бродове щяха да са сухи: когато вървеше на север, човек можеше да преминава едно дере след друго — коритата на Грета, Лун, Кодърстън — без нито веднъж да си намокри краката и без да намери капчица чиста вода за пиене.
Алис погледна тънката следа на белия път и се запита къде ли бяха нейните малки кукли сега, дали все още вървяха уморено към замъка, дали все още оставяха тънка диря от восъчна слуз зад себе си, навсякъде, където минеха малките им крачета. Сигурно напредваха бавно по прашния път, отскачайки настрана в тревата край пътя, страхувайки се от колелата на каруци, от тежки крака и опасния тропот на конски копита. Куклата, която изобразяваше стария лорд, сигурно се олюляваше, куклата, представляваща пометналата жена, щеше да оставя след себе си диря от слуз, а куклата на Хюго щеше да залита сляпо, протягайки пред тялото си безчувствени ръце с притъпени пръсти.
В топлия ветрец, повяващ през прозореца, Алис потръпна: беше ѝ толкова студено, сякаш беше затворена във влажна пещера, в която се надигаше прииждаща вода.
Ято гълъби кръжаха и се обръщаха на слънчевата светлина, с ярко проблясващи, позлатени пера, движейки се ведно. Литнаха като сноп стрели право към застаналата на прозореца Алис, а после, в последния миг, се обърнаха кръгом и кацнаха далече от погледа ѝ, върху кръглата кула, където техният гледач щеше да ги настани в кафезите им и да свали писмата от черешово червените им крака. Алис потръпна и се отдръпна от прозореца, легна на леглото си и се взря нагоре, към пищната златистозелена бродерия на балдахина над главата си.
Сигурно беше задрямала. Събуди я блъскане по вратата ѝ и висок, уплашен писък, шум от тичащи крака, някой я викаше по име с глас, изострен от ужас. Алис скочи от леглото и разтвори рязко вратата си, още преди да се разсъни.
— Пожар ли има? — запита тя тревожно. После се олюля и се облегна на вратата. — Какво става?
— Лейди Катрин! — каза Илайза. Хвана Алис за раменете и я разтърси, за да я събуди. — Лейди Катрин. Удавила се е! Удавила се е! Ела веднага!
Алис се препъна, но Илайза я повлече напред, през галерията, до стаята на Катрин. Алис, все още замаяна, плъзна поглед по лицата около себе си, очаквайки да види Морах, с подгизнали дрехи, с буйна бяла коса, мокра от речната вода, да казва, сияеща от гордост: „Аз я спасих!“
— Събуди се! — каза Илайза. Грубо побутна Алис към вратата на Катрин. В галерията се бяха стълпили много хора — войници и слуги: всички се щураха безпомощно и подвикваха един през друг:
— Стоплете я!
— Доведете отец Стивън!
— Сложете я в леглото!
— Дайте ѝ уиски!
— Изгорете конски косъм!
Алис, побутвана от Илайза, си проправи със сила път в стаята на Катрин, и отстъпи назад, когато видя ваната.
Катрин беше синя. Изцъкленото ѝ, безизразно лице и отпуснатото ѝ тяло бяха целите покрити с петна, сини като вените ѝ. Сини нокти на ръцете, сини стъпала, сини устни, синьо-бяло лице.