В галерията за дамите се наложи да си поделят дрехите, за да намерят достатъчно тъмни рокли с тъмни ръкави, тъмни фусти и тъмни шапчици. Алис беше изпратила тъмносинята си рокля на майка Хилдебранд във вързопа по момчето от готварницата: струваше ѝ се, че това е било преди години. Тя отиде при раклата с дрехите на Катрин и намери рокля в наситения цвят на тъмнозелен бор, толкова тъмна, че беше почти черна. Облече я с черна долна фуста и висока, старомодна триъгълна шапчица. Докато затваряше раклата, видя розово-кремавата рокля на Катрин, с която Катрин мислеше, че ще си върне изменчивата страст на Хюго; роклята, за която самата тя си беше мечтала, че ще носи в някоя градина, докато се разхожда, облегната на ръката на младия лорд. Алис пусна с трясък капака на раклата.
Отец Стивън прочете молитва за душата на Катрин, преди да произнесе благодарствената молитва на обяд. Говореше на английски. Алис слушаше странния, фамилиарен разговор между отец Стивън и неговия Бог. Нямаше свято звучене. Не ѝ се струваше възможно тази молитва да спаси душата на Катрин от ада. Алис държеше главата си сведена, и изричаше „Амин“ заедно с останалите.
За обяд беше предпочела да седне на масата за жените, зад лордовете. Не искаше да седи на господарската трапеза, между стария лорд и отец Стивън, не искаше да заема мястото на Катрин на масата, докато Катрин лежеше, посиняла и студена като лед, в малкия параклис, неподобаващо наглеждана в неловко мълчание от четирима войници и Рут. Не искаше да гледа стария лорд и да вижда прикритата му усмивка, докато той преценяваше как да извлече полза от този нов обрат на събитията. Не искаше да вижда безгрижната радост на Хюго от това, че бе получил свободата си.
По време на обяда жените мълчаха. Поднесоха им бульон, половин дузина месни блюда, и салати. Никоя от тях не се хранеше с апетит. Докато гледаше тила и раменете на Хюго от старото си място, Алис забеляза, че той си хапна добре след сутрешната си езда. Не беше видял Катрин, наполовина във ваната, наполовина извън нея, с разтворени под водата посинели устни. Още не беше отишъл в параклиса да се помоли за душата ѝ. Дори не се бе преоблякъл, така че все още носеше червен жакет, с прорези на ръкавите, през които се подаваше бяла риза, тежка червена пелерина на раменете, и червен панталон с черни кожени ботуши за езда. Когато един от слугите, които поднасяха храната, изпусна едно блюдо в средата на залата, Хюго се разсмя, без изобщо да се повлияе от мрачната атмосфера в залата.
Старият лорд, седнал на стола си, се усмихваше скрито. Хюго беше вдовец, земите от зестрата на Катрин му принадлежаха безспорно. Чифликът с фермата, който се канеше да даде на Катрин, си оставаше негов. Бракът с деветгодишното момиче беше почти уреден, но с богатството на Катрин и подобреното положение на Хюго като вдовец несъмнено можеха да бъдат уговорени по-добри условия.
Пажовете сложиха на масите сладко вино, плодове и тънки бисквити. Алис взе малка чаша със сладко вино и почувства как от него из цялото ѝ тяло се разлива топлина.
— Не ми се струва правилно да ям и да пия, когато нейна светлост току-що е умряла — каза Илайза.
Алис сви рамене.
— Можеш да се присъединиш към Рут в нейното бдение, ако желаеш — каза тя. — Но нещата в замъка ще вървят така, както нарежда негова светлост. На него му се струва правилно — няма да споря.
Илайза кимна.
— Както кажеш — отговори тя, свеждайки очи, за да не гледа студеното лице на Алис.
Лорд Хю погледна зад гърба си.
— Алис? — каза той заповеднически.
Алис се надигна от масата и застана зад стола му, привеждайки се напред.
— Отец Стивън е зает с приготовленията за погребението на Катрин и разпита на старицата, затова ще ми помогнеш в подготовката на съдебното заседание. Ела в стаята ми след около час и можем да подготвим книжата. Съдебните процеси започват тук в два.
— Няма да знам какво да пиша — каза Алис неуслужливо. — Не може ли Дейвид да ви свърши по-добра работа? Или дори негова светлост лорд Хюго?
— Ще ти казвам какво да пишеш — каза твърдо лорд Хю. — Всичко се прави по предварително определен начин. Имаме книга, в която да вписваме обвинението и присъдата. Всеки глупак може да го направи. Ела в стаята ми преди два и ще видиш.
— Да, милорд — каза Алис без особено въодушевление.
— Сега можеш да си вървиш — каза той. Стрелна с бърз поглед бледото ѝ лице. — Да не ти е зле? — попита. — Нали бебето е добре? Нали смъртта на Катрин не те е стреснала прекомерно, не е навредила на детето?
— Не — каза Алис студено. Чудеше се дали да заяви, че е болна и да избегне процесите, но знаеше, че няма да има сили да чака отново в стаята си, без да знае нищо. Разказът на Мери за процеса срещу майка Хилдебранд по обвинение в магьосничество беше толкова оскъден, че беше по-зле, отколкото да не е чула нищо. Алис си каза, че ще седи на масата за жените в задния край на подиума, със сведена глава, записвайки каквото ѝ наредеше лорд Хю, и тогава поне щеше да чуе всичко.