Глава 2
— Тя е вещица, господин Иън.
Повей на вятъра откъм огрения от слънце океан развя палтото на Иън Феърчайлд, докато крачеше към конюшнята.
— Не вярвам в разни фантасмагории, но ще пренебрегна задълженията си, ако не ви съобщя, че е зла вещица. — С късите си крака Армстронг почти подприпкваше, за да върви успоредно с Иън. — Тя кара овеса в нивите да повяхва и по-скоро ще ти направи брадавица, отколкото да я премахне. Пък какво само стори на Кени!
Иън хвърли кос поглед към Армстронг.
— Ковачът?
— Да. Замерил я с парче желязо — вещиците ненавиждат желязото — и тя го проклела. — Стигнаха до двора на конюшнята. — Жена ми казва, че госпожа Кени се оплаквала как оттогава той вече не е истински мъж.
— Има подкова вместо прът?
Армстронг кимна тъжно.
— И то силно извита.
Иън чу викове и забеляза две момчета, вкопчили се отчаяно в юздите на коня му. Пристъпи напред, хвана поводите и се загледа в очите на Токсин.
— Щом искаш да си мериш силите, избери някой, който да ти подхожда. Ето аз с радост ще се изправя пред теб.
Конят изсумтя и се успокои, а двете момчета се покатериха на оградата.
Иън погали муцуната на Токсин.
— Красавец — гальовно го увери той, а после ловко се метна на гърба му. — Армстронг, още първата вечер, когато пристигнах в Фионауей, видях призрак.
Армстронг трепна.
— Прислужниците вече ги е страх да слизат сами в мазето.
— Но аз се сблъсквам със злото всеки ден, откакто дойдох да живея при баща си. Защо да не се справя с една вещица.
— Не се съмнявам във вас, но ако смятате да търсите услуга от нея, моля ви да ми обещаете, че ще се приберете, преди да се е мръкнало.
— Какви ги върши тя нощем? — попита Иън, докато нахлузваше ръкавиците си.
— Променя образа си. От отвратителна стара баба се превръща в красива жена, която пленява всеки мъж, щом я съзре.
— Най-добре да си държи очите настрана от пръта ми, иначе няма да съм й от никаква полза като пленник. Казват обаче, че била най-добрата лечителка във Фионауей, затова ще я доведа да облекчи болките на баща ми.
— Кой ли глупак изпраща англичанин при шотландска вещица? — промърмори Армстронг.
— О, Армстронг… — Иън се наведе напред и прошепна, — собствената ти съпруга.
Засмя се на смаяното изражение на иконома, каза нещо на Токсин и препусна в летния ден. Имаше подробни указания как да стигне до къщурката на вещицата. В сърцето си носеше екзалтацията на човек, избягал от затвор.
Откакто пристигна, луната се бе изпълнила и после отново изтъняла. През това време Лезли Феърчайлд го обяви за свой наследник. А Иън обходи всяка педя от Фионауей. Ала в момента мечтаеше да се откъсне за малко от имението, от бдителните прислужници и най-вече — от баща си.
Къщурката със сламен покрив се гушеше дълбоко в гората. Цветя пъстрееха в градината, а под навеса в края на сечището бяха подредени цепеници и кафези с добре гледани зайци. По тревата кълвяха кокошки. Във външното огнище гореше огън, а от железния котел над него се носеше силен аромат. Камъни ограждаха кладенеца — вероятно беше магически. Иън гледаше и се чудеше дали не е сбъркал колибата и гората.
Тогава вещицата застана на прага.
Носеше мръсни дрехи от домашно тъкан плат. Гърбицата деформираше едното й рамо, а гърдите й се спускаха до колана. На солидния й кръст висяха огромна лъжица и зловещо остра вилица, които подрънкваха, докато пристъпваше, а ножът до тях бе достатъчно голям да посече човек. Дългите й коси, сухи и сиви, полепваха по зеленикавите мазни петна върху страните й.
Лицето й също бе сивкаво. Дълбоки бръчки минаваха между черните й вежди и покрай устата.
Видът й наистина караше органът на мъжествеността на всеки юначага да повехне.
Тя сякаш не забеляза Иън. Пристъпи тромаво към котела, бръкна с лъжицата във варивото, опита го, поклати глава и отвори една от кожените кесийки, увесени на кръста й. Бръкна вътре, гребна с шепа и я изсипа в казана.
Иън очакваше да види цветен дим, който очертава застрашителна форма, но във въздуха се разнесе аромат на риган.
Зла вещица, няма що! Слага треви и подправки в гозбите си. Слезе от коня и го отведе на сянка.
— Бабо, нужна ми е помощта ти.
Присъствието му очевидно не я обезпокои. Хвърли му един бърз поглед, взе дървената паница от столчето до огнището и я напълни. С кимване го покани да влезе и въобще не се обърна да види дали ще я последва.
Той, естествено, се подчини, воден от примамливия аромат на зеленчуци и бульон. Наведе глава, за да мине през вратата, и обяви:
— Господарят на Фионауей се нуждае от помощ!
— Едва ли има човек, който по-малко да заслужава помощ от него — промълви старицата с хриптящ глас.